Home » Posts tagged with » тихия

\ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \

„Тихият пролетен дъжд” – Николай Лилиев

Един поглед към стиховете на Николай Лилиев разкрива деликатната натура нн поета, за когото меланхолията и тъгата са естествено състояние. По-задълбочение прочит на лириката му хвърля светлина върху крехката душевност на един самотник, отчужден от реалния свят, сякаш загубил своята посока и търсещ себе си постоянно, някак непригоден към реалната груба действителност и затова открил […]

\ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \

„ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД” – НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ – АНАЛИЗ

Чиста, лирична и хуманна е поезията на Николай Лилиев. Чрез неговото творчество българската поезия достига своя възход в музикално-поетичен аспект. Стихотворението „ТПД” няма обособено заглавие. Като такова се възприема първият стих на творбата. Отказът за пряко назоваване е красноречив жест, който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство на съвършения лирик. Изповедта на […]

\ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \

Надеждите в “Тихият пролетен дъжд” на Николай Лилиев

Николай Лилиев е романтик и поет на съвършенството. Светът, който той създава в своите стихове, е свят на доброта и изгряващи надежди, но също така и на конфликта между мечтата и реалността. В стихотворението “Тихият пролетен дъжд” е представено едно моментно впечатление, което описва богата гама от чувства. “Тихият пролетен дъжд” представя магията, която надеждата […]

\ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \

Човекат и природата – Николай Лилиев ,,Тияхият пролетен дъжд”

Стихотворението на Лилиев се е озаглавено и това е обичйна практика в поезията.Липсата а заглавие е знаково явление – отказът за пряко назваване е красторечив поетически жест,който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство на съвършение липик.Големите изследователи и познавачи на творчеството на Лилиев определят като основна черта на неговата поезия духовността,лишсата на […]

\ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \ \

Носталгичният копнеж в елегиите „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли…”

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена „модерна душа” е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност. Спасението от всичко лошо се крие в светлия спомен за миналото, за родния дом и неговите уют и спокойствие. Елегиите „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли…” са […]

Page 1 of 212