Ценностната система на героя в “Бай Ганьо журналист”

„Бай Ганьо” е уникално произведение за българската литература. Последният фейлетон от първото издание на книгата се казва „Бай Ганьо журналист”. Той има голямо значение за композицията, защото завършва творбата и оставя финала отворен. Във фейлетона за пореден път се показва „различната” ценностна система на Бай Ганьо. За героя най-важен е келепирът. Той се интересува от националните идеали, само когато може да извлече полза от тях. На първо място в ценностната му система е самият той. След това са всички, които могат да му помогнат или да му дадат нещо. А останалите, които не му носят никакви дивиденти, са на последно място. Затова, за тях, той пише такива хули, които „нито насън са му минавали”. Но ако положението внезапно се обърне той сменя позицията си по-бързо от хамелеон. След ретардацията в началото на фейлетона, следва изненадата, че Бай Ганьо е редактор-стопанин на вестник „Народно величие”. С почудата на героите се показва, че Бай Ганьо не разбира от вестници, но би се занимавал с всичко, стига да има изгода за него. Още в началото на вплетения във фейлетона разказ, главният герой поставя въпроса „откъде може да се удари най-добър келепир?”, защото за него „на сухо патриотизъм – бошлаф”. Едно от предложенията му за име на вестник е „България за нас”. Местоимението „нас” има дълбок смисъл. За Бай Ганьо „нас” не е народът, а той и неговите приятели. Това много ясно показва неговите идеи – България за Бай Ганьо. С това се подчертава, че понятия като държава, народ, нация, патриотизъм са без никакво значение за него, освен ако не са свързани с далавера и възможност да спечели нещо. Бай Ганьо се подмазва много често. По отношение на политическата позиция на вестника той заявява: „сега засега да я караме с правителството…”. Вземайки предвид русофилската насоченост на управлението, Русия е описана с положителни епитети: „нашата освободителка, братския руски народ”. Всичко това е с цел да се подмаже на правителството. За образец на телеграма той предлага: „ Ваше Царско Височество, народа ликува коленопреклонно и едногласно моли Всевишния…” Неговото подмазвачество към властимащите е много голямо. Но освен хвалебствия към управляващите има и много критика към опозицията. Опозиционните лидери са назовани: „онези предатели”, „мерзавци”. Още по- силно е определено за влиянието им върху народа: „фатални за българския народ”. Целта на Бай Ганьо е, чрез вестника, да покаже своята политическа позиция, за да си гарантира правителствена подкрепа при някакви проблеми. Героят се подмазва, но и лицемерничи. Той винаги е с управляващите. Бай Ганьо сам казва: „като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт”. С това се повтаря смяната на позицията му след падането на Стамболовия режим в „Бай Ганьо се върна от Европа”. Той даже обмисля как ще се сменят хвалебствените определения за Русия с много по-скромни. Бай Ганьо описва съседите си като „феноменални изверги”. За него думите „крадец”, „пладнешкия”, „фатален”и „хайдук” не са достатъчно ядовити и остри, когато говори за другите хора . Идеята на Бай Ганьо за вестник е „псувай наляво и надясно”. Него го интересува кой е на власт, дотолкова, доколкото да знае кого да възхвалява и кого не. За съжаление „различната” ценностна система на героя е актуална и днес. Въпреки силната ирония в образа на Бай Ганьо, малко хора си вземат поука. Повечето от тях живеят като него – Аз съм с властта, а кой е на власт – не знам.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 − four =