„Хубава си, моя горо” – Любен Каравелов

  1. История на създаване на произведението:
    1. Стихотворението „Хубава си, моя горо” е отпечатано за първи път през май 1875 г. в списание „Знание”, което Каравелов издава в Букурещ.
    2. По същото време поетът преживява дълбока криза. Бавното напредване на революционната работа, многобройните трудности при организирането й, липсата на широк обхват на бунтовническото движение – всичко това го кара да се обезвери в успеха на делото.
    3. Настъпва и остър разрив в отношенията му с Христо Ботев по повод начините за водене на освободителната борба.
    4. Каравелов се оттегля от ръководните постове в революци­онните комитети, които оглавява, и се отдава единствено на просветителска дейност. Близо двадесетгодишното изгнаничество го прави особено чувствителен към темата за дома.
  2. Проблеми на творбата:
    1. „Хубава си, моя горо” е израз на носталгията на поета по дома, но и опит чрез средствата на спомена да се завърне към местата, където човек винаги може да намери утеха.
    2. Съвременници на Каравелов твърдят, че описаната природна картина в стихотворението стои много близо до реалните красоти на Копривщенските околности, известни с буковите и дъбовите си гори, със зелени пасбища и цветни градини.
  3. Жанрова принадлежност:
    1. „Хубава си, моя горо” е лирическо стихотворение.
    2. Преобладаващите чувства в него са болката, тъгата, страданието. То има характер на жална песен.
    3. Точното жанрово наименование на този тип произведения е елегия. Това е лирическо стихотворение, чието основно чувство е страданието и тъгата. Думата „елегия” идва от гръцки и буквално означава „жалба”. Каравеловата творба изразява именно жалбата по родните земи и по отминалата младост. Поради това и жанрът му е елегия.
  4. Композиция:
    1. Стихотворението се състои от осем четиристишни строфи.
    2. То е изградено на принципа на противопоставянето. Представя се една прекрасна картина, която обаче потапя в тъга лирическия герой. Хубостта на гората е в контраст с неговото душевно състояние.
    3. Специфична особеност на композицията е повторението -четвъртата строфа изцяло повтаря първата. Това придава на текста песенно звучене и го прави близък до фолклорните произведения.
    4. Двете еднакви строфи имат характер на припев, с тази разлика, че припевът обичайно е след всяка строфа или пък след всеки стих в песните.
    5. Изброяването също има важна функция в изграждането на стихотворението. Чрез него се създава обем и пълноцветност на описваната природна картина, но и усещането за непостижимост и отдалеченост на родните места.
  5. Основна тема:
    1. Основна за стихотворението е темата за красотата на родната природа, чийто събирателен образ е гората. Зад тази централна тема обаче стои още една друга, неявна в началото, а именно – жалбата и мъката по родния дом.
    2. Последните две сторфи от стихотворението включват и проблема за вечния кръговрат в природния и в човешкия свят. Подобно на природните цикли – смяната на зимата от пролетта -при хората едно поколение отстъпва на друго, старостта отстъпва пред младостта, която носи живот.
    3. Мотивът за спомена, който кара лирическия герой да страда, също има специфично присъствие в произведението. Никъде в текста не се говори конкретно за спомен, но отношението към гората, нейното ухание „на младост” създават усещане у слушателя за пространствена и времева отдалеченост на героя от предмета на поетизиране – родната природа. За това впечатление допринасят и глаголите „жалее”, „остави”, „изтлее”.
  6. Образите на лирическите герои:
    1. Лирически герой в стихотворението е човекът, обхванат от мъка по родното. Това е вечно жалеещият по хубостта на отечеството. Той стои твърде близо до самия поет, Любен Каравелов, който е един от онези, принудени от обстоятелствата да напуснат дома си.
    2. Реторичните обръщения към гората я превръщат също в лирически герой. В стихотворението тя се явява освен със собствените си качества – хубост, уют, прохлада – и като обобщен образ на родното пространство.
    3. Интересна е посоката на общуване между героя и неговия въображаем събеседник – гората. Лирическият герой се обръща към гората, но тя остава безмълвна и отдалечена.
  7. Образът на гората
    1. има традиционно присъствие в българската Възрожденска лирика.
    2. Той е познат още от народните песни, където е място – убежище, закрилница, приют за юнаци и хайдути.
    3. В юнашките песни гората често е съпричастна със страданията на героите.
    4. В един от Вариантите на песента за „Крали Марко и три синджира роби” гората е повехнала от мъка по поробените. Тя е тази, която първа разказва за теглилата им на юнака Марко.
    5. В хайдушките песни войводите събират дружината си в центъра на гората (или на върха на планината, в Балкана). Понякога гората е одухотворена – тя разговаря с героя, а чувствата й са съзвучни с неговите преживявания.
    6. В поезията през Възраждането гората заедно с Балкана са едни от най-важните образи на българския свят. Гората може да бъде и в ролята на пейзаж, но също е и предмет на поетическо вдъхновение. Чрез описанието на нейната хубост се възвеличава красотата на родната природа. Представя се хубостта на отечеството.

 

Наши възрожденци – енциклопедисти.

Сборника „Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения”

 

През 1878 г. Любен Каравелов издава сборника „Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения”, в който включва народни песни заедно със собствени стихотворения и произведения от Христо Ботев, Стефан Стамболов и Иван Вазов. Песнопойката се състои от две части. Първата включва народни песни, а втората – авторските стихотворения. Интересно е, че темите, образите и мотивите в двата разде­ла на книжката са съзвучни помежду си. При съпоставката им човек нагледно може да се увери в тясната връзка, която съществува между българската лирика от времето на Възраждането ни и народнопесенния фолклор. В авторската част обаче преобладава патриотичната тематика и най-вече е налице ясно заявено лично отношение към поставените проблеми.

 

 

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 1 =