„Тихият пролетен дъжд” – пейзаж на човешката душа

„Тихият пролетен дъжд” на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стихотворението си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и красивото. В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва желание за живот, у него се събужда стремежът към щастие. Но въпреки копнежа за един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред карти-ната на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна настроена личност. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресени¬ето. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дър¬вета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от тъгата. Постоянно повтарящият се стих „тихият пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за загуба, за съприкосновението с мечтата в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки следващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост. Пролетта силно въздейства върху съзна¬нието и чувствата на лирическия герой. Пролетта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътворението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагласа на човека – „сълзи, възторг и уплаха”. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзнава, че светът, в който живее, е различен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудовлетворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се заедно с тихия пролетен дъжд, се изгубва много бързо. Така в стихотворението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ” Надежда¬та, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътни¬ци са тъгата и безнадеждността. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля жи¬вота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty − 12 =