Словото в “Азбучна молитва”

От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. Едно такова произведение е и “Азбучна молитва”, чието авторство е спорно. Едни литературни историци смятат, че е на Константин – Кирил Философ, а други – на Константин Преславски. Значението на словото за славянския народ е показано още в самото заглавие на творбата. Нарича се азбучна, защото всеки стих започва със съответната буква от старобългарската азбука т.е. тя е акростих. Но защо е наречена молитва? Произведението е молитва, защото това е любим жанр през средновековието и, защото това е молитва към Бога да направи явно евангелското слово. По свидетелствата на Черноризец Храбър славянската азбука се състои от 38 букви, но азбучна молитва съдържа 40 стиха. Като символ числото 40 представлява подготовка за преход към състояние на съвършенство. Славяните езичници през IX век приемат кръщение и вървят по пътя на съвършенството с молитвено упование на Бога. Християните изповядват един Бог, който е създател на видимия и невидимия свят. Авторът е доволен, че през IX век е отхвърлено вече езичеството и всички християни са приели новата вяра. “..боже, на всяка твар и създание, на видимите и невидимите неща.” Писателят моли чрез силата на словото си да бъде осенен с вдъхновение от Светия Дух:”Да вдъхне в сърцето ми слово.” По онова време се е смятало, че творческата дейност не е самостойна, а благодарение на Светия Дух се определя художествената сила и верността на словото. Пророците са водени от Светия Дух и за това техните книги за верни и вдъхновени . Самият Христос започва да проповядва, когато бива кръстен от Йоан Кръстител. Светия Дух, явявайки се обикновено като гълъб, за пръв път разкрива тайната на Светата Троица – Бог е един, но в три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, който дава душевното просветление чрез значението на словото. “Което ще бъде за благото на всички, живеещи в Твоите заповеди. Защото е голям светилник на живота, законът ти, светлина в пътеките на този, който дири евангелските слова и се моли да получи Твоите дарове. ” Ключовите думи и изрази, предимно с ярко значение, убеждават, че истината за значението на словото е открита в светлината на духовното прозрение. Всичко, което представлява човекът , неговата слава и величие в природата са дарове от Бога. Дарове, които са изобилни и за всички: премъдростта и знанието, любовта и целомъдрието, семейството, душевният мир, вярата, покаянието и вечният живот. “Към кръщение се обърнаха всички, които желаят да се нарекат твои хора, милостта твоя, Боже, молят горещо.” Изведнъж общата молба се заменя с лична молба на произнасящия молитвата за помощ. “Но на мене сега пространно слово ми дай.” Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се откроява от обстоятелството, че всяка молба се придружава с ритуално вдигнати ръце към небето. “Ръцете свои издигам винаги нагоре да получа сила и мъдрост от Тебе.” В своята творба авторът говори за приемственост в духовното учителство. Старобългарската фраза “по следу учителю” е една голяма загадка. Тя може да се преведе като “по дирите на Учителя” или “по дирите на Учителите”. Общо е чувството на преклонение пред подвига на учителя просветител. В произведението “Азбучна молитва” се разкрива пред нас една молба на автора, показваща значението на словото, без което не би бил способен да изкаже тази молитва. С тази пламенна любов към славянската писменост писателят изказва надеждите и желанията си, за които моли Бога. Бог явяващ се опора във всеки един труден момент.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × 2 =