“Проглас към евангелието” и “Азбучна молитва”

Стихотворенията “Проглас към евангелието” и “Азбучна молитва” на пръв поглед представляват една загадка за съвременния читател,тъй като жанрът и посланието,в което се крият загадъчни образи, не са характерни за днешната литература.За да разберем скрития смисъл на творбите трябва да постъпим по два начина-осъвременявайки смисъла им,поглеждайки ги с мисленето на днешния човек или опитвайки се да “разчетем” творбата чрез знания за епохата и контекста ,в който тя се проявява. Много понятия-символи сродяват “Проглас към евангилието” с “Азбучна молитва”.Наред с това,двете творби, са едни от първите произведения,написани на старобългарски книжовен език,доказвайки,че на него може да се твори съвършена поезия със сложни поетични фигури.Друг момент,”преплитащ” се и в двете стихотворения е принадлежността към жанра на декламационната поезия с религиозен характер. В тях се подчертава свещеността на славянското писмо и значението на новата християнска вяра. Средновековният човек в “Проглас към евангелието” е представен чрез общи понятия и е събирателен образ:”народите”,”всички славяни”,”цял славянски народе”,”братя”.Индивидът отсъства,вниманието е насочено към цялата група,към общото,а не към частното.По този начин е изграден и “главният герой” в “Азбучна молитва”.Отново не е отличен отделният човек,а вниманието е насочено към целия славянски народ:”всички живи”,”племето славянско”,”народа”. Друг съвпадащ момент от двете творби е отношението към Господ.В “Проглас към евангелието” Бог е представен като светогледен ориентир,показващ заплахите за земния свят и сочещ пътя към избавлението.Той се познава не толкова с разума, колкото със сърцето:”да познаят Бога, както трябва” , “от Бога е даден тоя дар” , “слушайте словото, защото от Бога дойде” ,“словото, което подготвя да познаем Бога”,”принасяйки добра победа Богу”,“вечно славейки милостивия Бог”.В “Азбучна молитва” всичко добро и ценно за средновековния човек идва от Господ.Самото Слово е Божи дар и затова само с божествена сила може да бъде прославено.Във всяка молитва обръщението към Всевишния е задължително и именно заради това присъства и в стихотворението:”Отче,Сине и пресвети Душе” Една от основните теми и в двете творби е за ролята на словото и книжнината.”Книгите господни” са помощник и пътеводител из мрака на греховете и незнанието.Появата на словото е събитие,което вдъхновява славянския народ и му придава самочувствие,неподнато до този момент:”Затова чуйте всички славяни!Този дар от Бога ви е даден,дар Божи е за стоящите отдясно,дар Божи за душите,що никога не тлее,за тез души,които го приемат” , “Слушайте,цял славянски народе,слушайте Словото,що от Бога дойде,Словото,що кърми душите човешки,Слово,що укрепва сърца и умове,Слово,подготвящо всички да познаят Бога” Образът на света в “Проглас към евангелието” и ценностите,които изповядва следват установения средновековен модел.Светът е ценностно раздвоен – в него се води битка между доброто и злото,от изхода,на която човекът е пряко зависим:”Матей и Марк,Лука,Йоан-те всички хора учат,като казват:”Които красотата на душите си съзирате-обичайте и радвайте се”А които желаят на греховете на мрака и тлението на този свят да пренебрегнат,и които искат да получат рая,и да избегнат изгарящия огън-викнете сега с целия си разум!” В “Азбучна молитва” освната мяра за човека е неговата способност да се приобщава към словото и към небето.Човекът,който е поел в душата си словото,вече знае пътя и има силата да го следва:”Онцу и Сину,и Светому Духу,на него чест и крепост,и прослава,от всичко дишащо и сътворено,за всички векове и навеки.Амин!” В завършек,мога да заявя,че в Прогласа са представени двете основни опори в славянския свят-познанието на света и значимостта на словото.Светът следва божествения замисъл,крепящ се на определени закони.Книжнината(словото) е светлина,защото прави видими божествените повели и позволява да се извърви пътят към спасението.”Както без светлина и радост не ще има за окото,зрящо божието дело цяло,но всичко е ни хубаво,ни зримо,така е всякоя душа без книги,невиждаща добре Закона божи,Закона-писмен и духовен,Закон,откриващ рая божи.” В “Азбучна молитва” се представя един свят в преход,белязан от неповторимия акт на кръщението.Славянското племе е било едно,но сега е друго,прехвърлило е границата,попаднало е в друго измерение на своето битие.Именно в познанието на света и в значимостта на словото се крие божествения замисъл,който ще изведе славянския народ от посредствеността до нови,непознати висоти. Стихотворенията “Проглас към евангилието” и ”Азбучна молитва” създават хармонична връзка между вечните ценности на християнския свят и търсенията,актуални за българина в края на ІХ век. Тези творби крият вълнението на цяла епоха от нашата култура-пред покръстените славяни се е открил един нов свят на духовно търсене и богопознание, най-сетне те са се докоснали до ценностите на християнската цивилизация и знание.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

6 − four =