“Проглас към евангелието“

Създадена в период на нестихващи борби между религиите “Проглас към евангелието“ бързо се превръща в една от най-значимите творби в старобългарската литература.Чрез нея не само се защитават свещените християнски книги и славянската азбука ,но се отправя призив за обединение на всички славяни в името на развитието и просперитета на целия славянски род. В поетична форма “Проглас към евангелието “ доказва колко голямо е значението на християнската вяра ,на словото и писмеността на роден език.Възвеличава я като източник на светлина , узаконява и утвърждава новосъздадената азбука и свещеността на буквеното слово, дадено от Бога. Душата без познанието е “безсловесна и безбуквена“,тоест мъртва. Само чрез словото хората биха могли да разберат смисъла на Библията и Евангелието .Само чрез него биха отворили сърцата и умовете си към правата вяра, биха видели истината в свещеното слово на божия син и правилния път към духовната, истинската светлина , да открият вярата ,надеждата и любовта. Авторът поставя своята теза ,опирайки се на Библията и Евангелието.Още в началото на творбата въвежда опозицията мрак – светлина.Христос излъчва божествена светлина.Тя дарява духовно богатство на света и показва кое е доброто в него.Обикновените хора трябва да следват своите апостоли и да възприемат техните идеали.Така ще могат да намерят христовата светлина ,защото само тя ще ги изведе от мрака на невежеството.Чрез изразите “целия… свят”,”всички славяни “ авторът внушава равенство между хората.За него няма богоизбрани народи или езици.Една религия не може да бъде наложена насила.Единственият начин тя да се запази и хората да я възприемат ,е религията да достигне до умовете и сърцата им.Това означава всеки да опознае духовния закон и да следва неговата справедливост.Но как може това да направи една “безкнижна душа”,която не е успяла да разбере божиите повели чрез проповедите на чужд език? “Буквеното слово” е мощно оръжие,а такова им дава свети Кирил и благодарение на него Бог никога няма да ги изистави.”който приеме мъдростта на тези писмена ,христос в него говори и вашите души крепи той винаги”. Животът на обикновените хора е непосредствено свързан с природата.Ето защо за да бъде разбрана тезата на автора ,той си служи с образни сравнения от света на природата.Въвежда мириса на цвета,вкуса на сладкото ,безкнижната душа , прави паралел между чуждото слово и медния звън.Както медния звънец носи настроение,но не и смисъл за човешката душа , така словото на чужд език достига до хората ,но не може да бъде възприето от тях.Те не умеят да извлекат ползите от това слово ,нито да открият божиите повели в него.Ето защо писмеността и словото на роден език са от изключително значение.За да дадат плод ,семената в почвата изискват природния живителен дъжд.По същия начин вярата ,покълнала в човешките сърца изисква божия дъжд на буквите.Авторът добавя и своя притча : Голи са без книги всички народи, не можейки да се борят без оръжие с противника на нашите души, и готови са за плена на вечната мъка… В тези няколко стиха Константин Философ въплъщава смисъла не само на “Прогласа” , но и на цялата духовно-просветителска дейност,която той и брат му развиват.Книгите винаги са били и ще бдат най-голямата опора за един народ в дни на тежки изпитания, когато трябва да докаже себе си.Писмеността и словото са тези ,които съхраняват духа на един народ ,неговия бит и култура. Буквите на майчин език и сплотяването около една религия ,като християнството ,е предпоставка за равенство ,мир ,взаимна подкрепа между всички народи. Константин Философ създава едно съчинение ,чието съдържание е изцяло подчинено на възхвалата на християнската вяра и писменото слово ,които са в основата за духовното развитие на народите.”Проглас към евангелието “ е път към човешкото знание ,мъдрост и сила.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × one =