Прикованият Прометей – Есхил – СВОБОДАТА НА ДУХА

Образът на Прометей остава дълготраен из¬раз на борбеното начало в личността, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е ху¬манизмът. Почти всяко човешко поколение съз¬дава своя представа за Прометей според древ¬ния гръцки мит или според образа, създаден от драматурга Есхил. Но неизменно тази предста¬ва отбелязва спонтанното одобрително възпри¬ятие на топлото съчувствие у титана Прометей към човешкия род, стремежът му да го съхра¬ни и да му даде знания и умения да просъщес-твува в началото на своя земен път. Прометей е символ на борещата се личност, която надмогва страдания и несправедливост, осъзнавайки своята правота в един дълбоко дра¬матичен конфликт, създаден от две неприми¬рими позиции – човеколюбие и справедливост срещу тирания и грубо разрушаване на всяко хуманно начало. Заедно с това се откроява и индивидуалността, която се стреми към възви¬шеното и доброто срещу бездушното и жесто¬ко налагане на канони и ограничения над лич¬ността. Така всъщност като обект на несправед¬ливо назидание става този, който стои на спра¬ведлива позиция, само защото тиранинът е по-силният в този конфликт. Въпреки че е прико¬ван, въпреки статичната поза на Прометей, ли¬чи неговата непреклонност, неизчерпаема воля и енергия на духовно смел титан. Неизбежният ход на събитията, усещането за необятност на времето и страшната разпра меж¬ду боговете поражда и едно силно осезаемо напрежение в драмата. Въпреки че Прометей е взел съзнателно ре¬шението за своите действия и че целта му е осъ¬ществена, то честта и авторитетът на титана са прицел на злорадстващи за бедата му очи. Противникът на Прометей, всемогъщият вла¬детел Зевс, не присъства в трагедията, но един невидим негов поглед сякаш присъства и деб¬не всяка дума и жест. Може би затова би могло да се приеме почти като дързост поведението на всички, които критикуват Зевс. Впечатлява, че сред тях са дори послушните подчинени на могъщия владетел. Хорът го окачествява като „жесток”, със „сърце неумолимо”, „дух непрекло-нен”, а властването му – „безбожно”. Характер¬ни за това са думите: „Няма да се спре, догде не се насити или додето не бъде отнета с тежък бой властта му!” Изниква въпросът дали това е израз на сво¬бодна воля, макар и плахо изразена? Може би това е по-скоро подтик към отмъщение, но да бъде извършено от друг някой, който ще пое¬ме тежкия дял, защото страхливите не могат да понесат жребия на бореца. Те могат само да наблюдават отстрани, да дават уклончиво мне¬ние, без да се ангажират с пряко действие. Та¬ка хорът океаниди слуша със състрадание, но и не престава да упреква титана: „Как тъй? Какво очакваш? Та не Виждаш ли, че си сгрешил? А как – да не приказваме -нерадост е за мен, за теб – страдание.” В противовес на това звучат уверените думи на Прометей, съдържащи ярката индивидуалност на титана-борец: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!” Силно впечатлява гордото самочувствие и дълбоко заложеното чувство за достойнство. Не може такава личност да се сдържа, да мълчи или бездейства, както съветва „благонамереният” Океан. Съзнателната гордост на Прометей сразява с презрително спокойствие лицемерната мъдрост: „Безсмислен труд и празно добродушие!” Така всъщност титанът отхвърля примамливите примки на властта и личното благоденствие, за да се устреми непримирим срещу несправед¬ливостта на тирана. Макар и сразен бог, прико¬ван безпомощно над бездната, Прометей разобличава верните слуги на Зевс, нищожните лакеи, нагодили се към новата власт безкритично. Според Хермес, прикованият титан е само „ед¬на поразена от лудост глава”. Може би затова той не може да проумее непреклонното упорс¬тво: „Защото гордостта на неразумния сама е по-безсилна и от нищото. ” Това явно е житейската философия на слуга¬та, съдещ за другите според своя изменчив мо¬рал. Единствен Прометей съхранява своята пози¬ция – да следва неотклонно нравствения си ко¬декс, въпреки превратностите на съдбата. С та¬зи позиция той неотменно привлича към себе си Зевсовия гняв. Макар и чрез думи, борбата тук е всъщност борба между Вселената, божес¬твения промисъл и неокованата душа. Трагичната вина на Прометей засилва проти¬востоянието между духовната сила и висшата несправедливост; между необходимостта, под¬крепена от законите на доброто, и от друга стра¬на – произвола. В средата на това противостоя-ние е страданието, ужасяващо с размерите си, защото е отредено за бог. Но заедно с това стра¬данието е измерено чрез преживяното почти по човешки. Това изразяват думите на Прометей към Йо: „Току-що спрях да плача над теглилата си.” Страданието на титана обаче често се при¬месва със сарказъм, който, макар и отдалеч, уязвява върховния бог. А неговата уязвимост личи и в разказа на нещастната Йо. Зевс е едновре¬менно и жесток, и несправедлив, и жалък в чис¬то човешки слабости – желанието към Йо. Сам нарушител на една нравственост, Зевс не би могъл да бъде и върховно справедлив, и пази¬тел на законите. Но в античните представи това е възможно. Божествената върховна власт е пър¬вопричината за бъдещите нови отношения меж¬ду Зевс и Прометей, според вещателствата на Промислителя: … суровият гняв ще притихне и той ще подири съюз и приятелство с мен и желан при желан ще се върне. Такъв съюз би разрешил острото противоре¬чие между титана и владетеля на Олимп. Той ще укрепи авторитета на единия и властта на другия. Изразител на това става хорът: И вярвам аз, че някога, избавен от оковите, със Зевса ще се мериш по могъщество. Но засега защитникът на хората – огненосецът Прометей, стои прикован в адски мъки. Сил¬ната му личност продължава да устоява на стра¬данието, защото е убеден в правотата на своята позиция. Само свободомислещият човек е спо¬собен да се противопостави на тиранията, на всеки опит да се потиска индивидуалното на¬чало: „Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах.” Прометей влиза в конфликт със Зевс, воден не от желание за слава, а за да утвърди нова истина в сътворения свят. Със закрилата на ти¬тана човечеството проглежда от мрака и неве¬жеството. Огънят на Прометей за хората е огъ¬нят на просветлението и спасението. Прометей отклонява смъртоносния за хората удар. Разме¬рите на жертвоготовността му се разкриват чрез разказа за бавното и мъчително приобщаване на безпомощните „еднодневки” към суровата действителност чрез чудодейните открития на титана-закрилник. Той ги обучава в непознати дотогава сръчности и умения, разкрива им ве¬ликия смисъл на заобикалящата ги Природа. Той пръв извлича от недрата й металите, чертае знаците на бъдещето, използва богатствата й ка¬то лек за болестта, изобретява азбуката и числа¬та. В този разказ се чувства висша радост от сто¬реното добро. Именно чрез хуманизма си Прометей успя¬ва да надмогне самотната гордост, страдание¬то, нетърпимостта на Зевс към провинението. Макар и подложен на жестоки мъки, титанът разкрива себе си като борбена личност. Стра¬данието му напомня дългия, но възвишен път към хармония в душата. Това е път и към плода на знанието. Прометей въздига в култ вярата в доброто, в развитието на заложбите, в природните закони, които са свързани единствено със свободната воля и разум. Хуманизмът на Прометей е ед¬новременно сила и свобода. Затова може би той изпитва удовлетворение от съзнанието за доб¬роволната жертва в името на една висша цел. Според самия Прометей, когато научава хо¬рата на съчувствие един към друг чрез страда¬нието, той създава в сърцето им усет за доброто и лошото. Искрицата човеколюбие смекчава жестокостта на бедите, утолява ги с нежност и доброта. Неслучайно бъдещият спасител на Прометей ще бъде от човешкия .род, от рода на изстрадалата Йо. Така неговата велика доб¬рина към хората ще го възмезди за страдания-та, понесени в името на стремежа му да ги при¬общи към непознатия свят, превръщайки го в светлина и радост за хората. Така обновлението на природата ще възвърне жадувания ред и справедливото възмездие ще сътвори отново спокойствие и хармония. Ето как човеколюбието увеличава свободата на духа, който остава безсмъртен. Точно както предрича сам за себе си Прометей: „Смърт не ми е съдена.”

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − four =