Преобърнатият патриархален космос в повестта „Преди да се родя”

Ивайло Петров използва родовите традиции и ценности за предмет на изображение в автобиографичната си повест.Тези ценности се ползват с голям интерес и с тяхното интерпретиране се цели утвърждаването им и се изразява уважение към тях.Почитта и преклонението към живите и мъртвите деди и предеди,към бащата и майката са на особена почит, а поддържането на реда и сплотеността в семейството довебда до гаранция за оцеляването му.В наши дни много автори ги обектират в свои творби,в един или друг контекст.Пародийното преобръщане на жанра се следва и от преобръщането на родовите ценности,посредством иронизирането им. Авторът има задачата да изобрази „патриархалния космос” през погледа на едно дете,което има жив спомен за едно тежко детство и за простия и достъпен свят,който вече е отминал.Светът,който изгражда Ивайло Петров е противоречив – също както неговата личност.Той изобразява героите през „криво огледало” и това става по нетрадиционен начин и чрез ирония.Тя иронизира всичко и се присмива над всичко в българското село,като това води до разколебаване на ценностите,свързани с рода и самотността на автора.Светът му е изпълнен с една разиграна история за годеж и сватба,която преминава прес всички възможни пазарлъци и надлъгвания.По този начин и тук се появява конфликт между различните погледи към света. Ироничният свят е свят на разколебаване,съмнение и развенчаване.Във всяка творба трябва да има конфликт,защото иначе няма да е интересна на никого,затова авторът преобръща света и го иронизира.Това се получава като разказвачът разказва за своите родители и света до раждането си и не му пречи,че не се е почвил на бял свят.Също така края на творбата се разказва от едно бебе на два дни,което може да говори за случки от своя жовот,на само от този на предполагаемите си родотели. Към родовите ценности и традиции писателят поглежда от необичаен,хумористичен и ироничен ъгъл.Той спестява истината на героите и показва недостатъците им.Критичното му отношение изкривява неприятното в същността и го оголемява. В първите изрази на автора се долавя подигравателно отношение на разказвача към баща му.С думите:”Баща ми като мнозина от нашия род,не бе от умните,но първата значителна глупост извърши едва на шеснадесет години и два месеца”.Разказвачът показа своето присмехулно отношение към баща си,защото го нарича глупав,но не само него,но и рода си. Разказвачът казва за майка си,че е умно и хубаво момиче,което баща му не заслужава.Но ако баща му не се ожени за майка му всичко ще се обърка и него няма да го има на бял свят.С оценката си за мея той е по благосклонен. За баба си той казва,че „имала твърде високо мнение за себе си и за семейството”,а за дядо си,че е „истински реалист”.Баба му я един неподходящ момент (В обора сякаш е нещо незначително) му каза:”Петре,тази зима ще те оженим”,но не помисли,че това е нещо важно за личността му.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 + fourteen =