Празният живот на празните хора в “Дамата с рентгеновите очи” на Светослав Минков

В късното си творчество Светослав Минков насочва поглед към социалните проблеми на времето си. Чрез хумора и сатирата, той изобличава всичко грозно от своето съвремие. Разказът “Дамата с рентгеновите очи” ни отвежда в свят, в който техническите постижения са подчинени на разбирането за луксозен живот. Авторът внушава, че богатството и външната красота са фалшиви ценности. Хайлайфът издига във висша ценност пари и лукса, а животът му става празен и лишен от вечните човешки ценности. Тези хора се превръщат в безчувствени празни същества. Главната героиня Мими Тромпеева иска да не се различава от своята аристократична среда. Придобивайки специалните очи, тя решава, че хората край нея са с прозрачни мозъци, за да се отличат от простолюдието. В култ се издига не красивото и героичното, а физическото. Крайната цел на Мими е да се омъжи за богат съпруг и това решава краят на разказа да бъде не след получените очи, а след триумфа им в обществото. Идеята за духовната дребнавост на висшето общество е подкрепена от образа на маестро Галфоне. Шарлатанин и измамник, той се възползва от парите на суетните богати дами. В разказа авторът осмива човешката глупост и безсмислен живот, като призовава читателя да запази вечните ценности и да има реалистичен поглед върху света.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × two =