Поетичният свят на Сафо

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика. Покорени от поетичната сила на Сафо, древните хора я нарекли „десета муза”. Никоя друга поетеса не е получила такова признание още в ан­тичността. За широката популярност на Сафо в дребна Гърция говорят редица цитати от нейни произведения, използ­вани от Плутарх, Филостраст, Страбон и др. Известен е случаят със Солон: кога­то внукът му рецитирал едно стихот­ворение от Сафо, той поискал да го чуе още веднъж, за да не умре, без да го е нау­чил наизуст. Дори на остров Лесбос са секли монети с нейния образ. И до днес Сафо се радва на широка известност: „Вярвам, че някой за мен ще си спомня.”

За живота й знаем много малко. Роде­на е в град Мителена на остров Лесбос (612 г. пр. н. е.). Произхожда от богат и знатен род. Има трима братя. Омъжва се за богат човек и има от него една дъ­щеря – Клеида. Осъждана е два пъти на изгнание. Скита се по чужбина, най-много в Сицилия. Сафо се връща в родината, когато тиранинът Питак разрешава завръщането на изгнаниците. На остров Лесбос вероятно основава школа за мла­ди момичета, в която те се обучават на музика, танци и поезия. Това е била най-прочутата школа на острова и е била наричана „къща на музите”, а Сафо „учителка по лириката”. Сафо се посвещава на музикално-поетична преподавателска дейност и живее с мислите и чувствата на своите ученички.

В какво се състои магията на нейно­то поетично творчество? От стихове­те на Сафо, които обхващат цели девет книги, до нас са достигнали оскъдни откъси и само три цели стихотворения. Първото е химн на Афродита, в другото се рисува любовната мъка, а в третото Сафо дава съвети на разпуснатия си брат. За жалост, почти всичко е изчез­нало. Все пак и в запазените откъси можем да открием магията на нейното творчество, проникваща неусетно и дълбоко в сърцето. Основна черта на нейно­то творчество е силата на емоцията. Любовното съперничество, раздялата, тревогите на любовта, предаността към младите приятелки са главният предмет на поезията й. Наред с емоционалността, в поезията на Сафо откриваме съзерцателност, наблюдателност, мисловност. По-общо казано, поетично­то творчество на Сафо е изключително разностранно. Нейните мисли и чувст­ва – дълбоки, езикът – мил, въображението – живо.

Поетесата живее в неспокойни време­на. Политическите размирици на остров Лесбос, възникнали вследствие на борби­те между аристокрацията и демоса, по това бреме обхващат поч­ти цяла Елада. Въпреки това нейното творчество остава недокоснато от политическите вълнения и социалните проблеми. До­ри изгнание­то, на което е била осъдена, не присъства като тема. Това я отличава от великия й съвременник Алкей. Поетичното творчество на Сафо е израз на вътрешен мир, създаден от красота, хармония и спокойствие. Така че и тя третира сложния въпрос за т. нар. „калокагатия”. През различните епохи той е имал различен смисъл, но ви­наги е представлявал хармония между вътрешното и външното, което е усло­вие за красотата на индивида:

Красив е красивият, само додето

го гледаш. Красив е добрият, само с това,

че добър е.

Този дух на преклонение пред красота­та и чувството за хармония тя се е стремила да изгради и у младите моми­чета, нейните ученички (известната поетеса Ерина е била нейна ученичка).

Наричат Сафо „царица на любовната песен”. За стихотворенията й с любов­на тематика е характерна „силната емоция”. „Копнея и горя”- ще каже тя. Пое­тесата образно изразява силата на лю­бовната емоция – тя има силата на природната стихия:

Като вятър, дърветата в

планината връхлитащ

Ерос разтърсва сърцето ми.

Или намира фантастични образи, сви­детелстващи за живото й въображение – Ерос е „сладко-горчиво, непобедимо чу­довище”.

Любовта смущава и обърква човека. То­ва също е болестно състояние. В един фрагмент поетесата описва своето със­тояние, което напомня състоянието на болен човек – „езикът изсъхва, пот изби­ва по кожата” и т. н. На друго място тя казва: „Да тъка на стана не мога, скъпа мамо. По вина на Афродита от любов по едно момче аз съм сломена”.

Въпреки че любовната й поезия се характеризира преди всичко със силна емоционалност, в нея се забелязва наблюда­телност и склонност към психологичен анализ: „любов ме мъчи – любов брули душата ми” .

Навсякъде нейната лю­бов – щастлива или нещас­тна – оживява цялата природа: „Звездите скриват сияйно лице от хубава месечина, кога тя сребърно грейне над цялата земя… ”

Поетичен образец е стихотворението, достигнало до нас, в което е изповядана любовната мъка. Неговата пълнота и точност го превръщат в същинска ди­агноза на това чувство. Тук е описан един „събор от усещания”, както се из­разява неизвестен древен критик. Наис­тина цял събор от усещания владеят смутеното същество на човека, който съзерцава една желана и непостижима красота:

А на мене в уплах тръпне,

обладано от смут, сърцето,

само щом те зърна от нейде,

мигом секва гласът ми.

В творчеството на Сафо не липсват и фрагменти с морална тематика:

Гняв изпълни ли сърцето,

необмислените думи ти задръж.

Интересно е, че Сафо носи идеята за творческото безсмъртие – идея, която не е характерна за древногръцката пое­зия, а за римската (Хораций, Овидий). У Сафо тя е изразена по един скромен на­чин: „Вярвам, че някой за мен ще си спом­ня.”

Предпочитаните от нея образи са: цве­тята, звездите и луната. На много мес­та в нейната поезия се говори за цветя. В едно стихотворение Сафо съветва своя ученичка да се моли на богинята Афро­дита, като преди това се увенчае с цве­тя. Дори боговете на Ахерон, изобразя­вани винаги като мрачни и страшни, 6 нейните представи са покрити с цветя. Освен цветята, срещаме образите на луната и съзвездията. В един фрагмент намираме описание на олтар, огрян от лунната светлина. На друго място кра­сивата жена е сравнена с пълната луна, която със своята светлина засенчва звездите. Образите на луната и звездите служат за внушаване на самотност: „Залязоха луната и плеядите. Минават часовете. Полунощ е. Лежа сама.”

Голяма е магията на поетичния свят на Сафо, нямаща равна на себе си сред по­етесите от античността. Нейното поетично творчество се нарежда сред най-великите образци на световната лирика. Затова поетесата вярно е предусети­ла, че нейното творчество ще я надживее: „Вярвам, че някой за мен ще си спом­ня”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × 1 =