Патроитизмът в “Азбучна молитва”

Поводът за написването на акростиха “Азбучна молитва” от Константин Преславски е специфично славянски, български – приемането и утвърждаването на писмеността на двамата солунски братя – Кирил и Методий. В произведението авторът рзкрива огромното уважение и преклонение на лирическия герой пред славянските просветители. Осъзнал огромното знчение и важност, което има писменото слово за непросветения народ, книжовникът е готов да поеме по светлия път на своите учители. Изпълнен с вълнение и славянски патриотизъм, той се заема с една усилена проповедническа дейност. Лирическият герой е осъзнал, че славянският народ ще просъществува през вековете, ако е единен и обединен от обща вяра. В тази съкровена молба старобългарският поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветените хора. Той е силно развълнуван, че един див народ има вече възможност да твори книжнина, да извършва богослужение на свой език и да върви по собствен път на развитие. Като проявява дълбоко патриотично съзнание за огромния културен възход, който ще получи славянската нация, лирическият герой искрено се моли: Аз се богу моля с тия думи:… …Господ – дух прати ми ти в сърцето да ме лъхне с пламеното слово… Като искрено вярващ християнин той се надява да получи божията помощ, за да пише мъдро и ясно евангелското слово. То е все още неразбрано за търсещия в тъмния тунел на неграмотността български народ. Книжовникът призовава да му бъде дадено вдъхновение, за да просвети и по този начин да спаси хората. Вдъхновението на лирическия герой се подхранва от обстоятелството, че неговата молитва не е насочена към измолване на Бога за лична полза, за лично щастие. Това не е молитва за опрощаване на лични грехове, за спсение и за получаване на вечен небесен живот. Копнежът на автора е за благото на народ, който е възприел вече християнството о смело върви по пътя на прогреса: ето в прави път да тръгнат всички живи в твойта заповед пречиста! В този случай от лична молитвата се превръща в трепетна надежда за спасението на целия български, дори на целия славянски народ, от който Книжовникът е само една нищожна част. Според Консантин Преславски божият закон е “голям светилник” на живота. Той осветлява пътеките на търсещия евангелските истини, на молещите за божиите дарове. Литературният герой счита, че богатството, от което се нуждае славянското племе, са мъдростта, знанието, вярата и добродетелта. За всичко това той моли бога уверен, че то ще донесе слава и величие на народа му. Ясно се чувства огромната гордост на поета, че славянската нация е вече със свой собствен език, със своя книжнина, със свое богослужение, със свой собствен път на развитие. Огромно е щастието му, че вече е настъпила тази епоха на подем, за “новия” народ. Период, през който животът се поставя на нови основи. И действително той не се вълнува за някакъв обикновен възход, който върви бавно и едва забележимо. Той е свидетел на един шеметен устрем на славянството по нови пътища. Представата му за духовно извисяване намираме в метафоричното поетическо обобщение: Литна днес и славянското племе милостта на кръстта твой да търси Започнатото обаче дело трябва да бъде запазено от външни нападки. Поетът не е уверен дали то не ще стане предмет на атаки на някаква злоба, на ненавист. Тази лична тревога гради молитвения тон на акростиха. В духовния свят на героя символът на словото – светлината се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата. Книжовникът моли Бог да го закриля от това зло: …Упази ме ти от горда злоба фараонска…………………………. Заслужаваща преклонение е патриотичната идея на книжовника всеотдайно да се стреми към съвършенство чрез себеотричане и преодолявайки човешките слабости. И във всичко това той не търси лична облага. Авторът на молитвата е натоварен с голям личен дълг – да изведе славяните от мрака на невежеството и да ги поведе към нови духовни прострнства. Тази цел може да бъде постината само ако той вярно следва дирята на двамата първоучители Кирил и Методий: До опиша чудесата твои вдъхновено, шествувайки пак по пътя славен, що учителите двама вечно ни начертаха… Издига се идеята за приемственост в духовното учителство. Дълбоко е личното преклонение пред създателите на славянската писменост. Пътят е твърдо набелязан, а целта велика: Да направя ясно твойто слово за народа! Авторът черпи насърчение и от факта, че началото на новия живот е положено от великите солунски братя. А това обстоятелство е гаранция за успеха на предприетото от него дело, туй като той е техен ревностен последовател и ученик. От тук идва и по-настойчивата интонация на молитвата. Наистина затрогваща е готовността, с която се залавя книжовника. Той ще следва своите учители в проповядването на основните християнски положения в разясняването на евангелските истини. Това е главната повеля на новото време, на новия живот на напредъка. Кирил и Методий израстват като символ на една светла традиция, върху която славянството гради своето бъдеще и духовен полет. В “Азбучна молитва” Константин Преславски разкрива дълбоко хуманната и отговорна задача, която сие поставил лирическият герой. Чрез делата си тй се явява продължител на великата Кирило-Методиева традиция да се разясняват божиите истини на роден език, да се тълкуват евангелските слова на общодостъпна реч. Според твореца единствено по този начин може да се постигне истинско богопознание. Чрез своето произведение Константин Преславски изпъква като един от строителите на новия живот, като един от двигателите на славянския напредък.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven + 15 =