Образът на Елисавета в повестта “ Крадецът на праскови”

Идеята за повестта “Крадецът на праскови” (1948) писателят “носи” повече от дванайсет години в съзнанието си.Заглавието на повестта съдържа в надреден вид основния конфликт на произведението- противоречието между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стремежи на личността.С осъдителното “крадец” се назовава нарушителят на седмата от Божите заповеди,а в християнската религия прасковата символизира спасението.На пръв поглед ,извършителят на престъплението- “крадецът на прскови” Иво Обретенович носи вината за похитения брак, защитен от светостта на традицията. Героинята на Е.Станев е “красива жена,преминала първата си младост”, която излъчва “уморената и презряла хубост на отминлото лято”.Погледът и има “студен израз ,какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени”, а Елисавета няма деца и бракът и с много по-възрастния от нея мъж не я прави щастлива. Главнара героиня в “Крадецът на праскови” е изключително красва.Нейната красота е представена през погледа на възмъжаия юноша,съхранил спомена за срещата си със “съществот от неземния и магйосничски сват на приказките”.Елисавета е “тайнствено красива” и само очте й “дълбоки и сини,изпълнени с мека светлина и тъга”подсказват за духовната драма на жената, която осъзнава безсмислието на досегашния си живот,лишен от топлината на любовта и майчинството.Физическият портрет,подчертаващ женската й привлекателност,отразява духовността на Елисавета-нейните дълбоко потискани стремления за човешко щастие и желания да обича и да бъде обичана. Светът видян през очите й е крайно ограничен ,без възмойности за човешко общуване-полковникът,ординарецът,слугинята.Героинята в повестта приема със смирение живота си като наказание за тази глупава суетност,която не и позволява да се омъжи за друг човек ,освен за “ застарелия капитан,петнадесет години по-възрастен от нея”. Неочакваната среща със сръбския военнопленикпроменя делника й,тя открива,че “глухотата” на досегашното й съществуваненаистина потиска.Художествените детайли засилват психологическата убедителност-след запознанството с Иво Обретенович всичко,свързано с досегашния й живот носи глухота,тъмнина, и хлад: замрялата околност,колибата, “дори в тъмнината неподвижн листа на ореха” се чувства “същата угрижеан смълчаност”. В повествованието съществува един наистина повтарящ се датйл, който анализиран в смисъла ,придобива ключово значение. Мъчителното неудолетворение,коеот Елисавета изпитва е мотиивирано от болезненото осъзнаване на същесвуващите пречки,прегради пред личностните интереси,пред стремежа да бъде шщастлива като жена и майка. В душата й кипи недоумение и гняв към войната, към безвъзвратно отминалите години, към съпруга й. Героинята на повестта е психологически обремененаот възпитанието, получено в нейното “ видно, но обедняло семейство” . Въпреки уважението на хората, те не може да намери своето място в обществото, където властва “ грубо тщеславие и просташко разто1ителство” Фалшивите ценности погубват личността , която от суета приема тяхната несъстоятелност. Промяната, която настъпва у Елисавета е психологически мотивирана. Тя се освобождава от страха, колебанието и нерешителността, защото познава “възраждащата магия на любовта”. Тя се отдава за пръв път на мъж с цялото си тялои с душата си, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа , които двамата прекарват заедно. Промянат изненадва и самата Елисавета, тя тича към колибата с щастливо, разхубавено лице, със слепи към околния свят очи. Твърдият блясък в очите й изчезва, изчезват и “ нервните жестове на ръцете й”. В думите на старата жена открива и мъдростта на съхраненото познание: “ човек се подмладява, когато душата му е свободна” и това е най-важната трансформация, която настъпва с любовта. Елисавета изпитва угризения към “ единствената връзка, тежката здрава верига”, която я свързва с миналото- полковник Михаил. Но неговата подозрителност, нетактичност и грубост я каратда го намрази, когато подхвърля, че тя вече наближава четиридесетте. В своя дневник Е.Станев записва: “Към всичконподхождай с любов… “. Писателят разбира душевността на своята героиня, защото образът на елисавета в повестта “ крадецът на праскови” е изграден с неподправена любов и художествено майсторство.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nine − three =