Образите на шипковия храст и гълъба в разказа “Нежната спирала”на Й.Радичков

Природата част от нас и ние сме част от нея.Без “живителната й сила”ние,хората,нямаше да съществуваме и нямаше да се радваме на нейната неописуема красота.Но често хората не оценяваме най-голямото си богатство,а именно природата ни,без коята няма живот.Човек често пъти е изключително опасен,понякога и не осъзнава какъв убиец е -той отравя земята,водата,въздуха,унищожава растения,дървета и животни в тоталната си самозабрава на господар на света.Но много пъти хората забравят,че и природата е способна да унищожава и да си отмъщава. Такова послание ни отправя природата и в разказа на Й.Радичков “Нежната спирала”.Появата на червения шипков храст пред пътниците е причина за многобройни размисли.След като конярат удря с камшик крайпътния храст,той става обект на внезапно и необяснимо насилие,което води до различни реакции в хората,които виждат храста преобразено в живо същество,с лице и с демонични червени очи,дори им заприличва на вампир. Тези размисли на пътниците доказват три изключително важни приказнака за природата -тя е жива,каквото живо същество е шипковия храст,става обект на насилие,както и самите хора могат да бъдат насилвани,и накрая,но не на последно и маловажно място,излъчва някаква неясна заплаха.Този дотолкова обикновен храст кара хората да се замислят над собствените си постъпки,за връзката им с природата. Другата среща на пътниците е с ято гълъби и последвалата смърт на един от тях.След смъртта на красивата птица настъпва някакво недоумение у ловците.Следите,оставени от кръв върху белия сняг,очертаващи спиралата,биват разчетени като някакво важно послание,може би”последната фаза”или дори като проклятие.Смърта на птицата още повече засилва внушенията за насилническата позиция на човека спряма природата. Шипковия храст и умиращата птица са доказателство за безпаментността на човека,който е забравил,че също е част от природата,а не е неин господар,за да решава и слага край на живота на друго живо същество. Посланието,което ни отправя тоза разказ към самонадеяност,да се отнасяме по-добпе към природата,защото тя е нашата майка,която стои над нас като морален закон, а все пак законите трябва да се спазват.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 − 12 =