“Не убивай” – есе

Християнството е философия, която се стреми да освободи човешката душа от злото и да утвърди в обществото морални ценности. Достигналите и до наши дни десет божи заповеди имат за цел да съхранят вярата и живота – и всеки човек, спазвайки ги, да живее в хармония със себе си и околните. Стремежът към живота и инстинктът за самосъхранение са най-естествените и логичните природни закони. Противоестествен е стремежът към отнемане на живот – чужд или свой. Една от десетте божи заповеди е свързана именно с утвърждаването на живота и гласи „Не убивай!”. Императивният тон ни задължава да спазваме най-висшите закони – неписаните морални правила, валидни за целия християнски свят. Хората са дошли на земята не за да отнемат живот, а да го създават. Това е най-големият дар от Бога, уникално, възхитително приключение, велик учител както в доброто, така и в злото и всеки трябва да е щастлив именно защото е жив. Животът не може да ни бъде отнет от някого просто така. Убийството е един от най-тежките грехове, особено когато е предварително замислено. Убийството може да има два аспекта – духовно и физическо. По-страшно е духовното, защото дори да продължаваш да съществуваш, душата е наранена и няма повече желание за живот. Но шестата бога заповед „Не убивай!” се отнася до физическото унищожение на човека. Убийство извършват озлобени, жестоки, неуспели в живота, изпълнени с гняв първични индивиди. Но за съжаление и в цивилизования двадесет и първи век все още има християнски държави, в които съществува смъртната присъда като мярка за наказание за извършено престъпление. И тук човешките писани закони са в противоречие с шестата божа заповед, защото никой няма право на посегателство върху най-голямата човешка ценност – живота. Една доживотна присъда е много по-тежко наказание – виновният остава до края на живота си с угризенията на съвестта си и картините от извършеното ще го преследват и в сънищата му. Понякога близките на убит искат да си отмъстят за стореното зло и заслепени от болката и скръбта си, желаят смъртта на виновника. Но по този начин самите те съгрешават, превръщат се в убийци. В житейския си път човек трябва да преодолее и много трудности. Някои хора не виждат изход от проблемите си и прибягват до самоубийство. Това също е в разрез с божията заповед „Не убивай”. Изход винаги има – нужно е само да се изправят очи в очи с проблемите си, да намерят верния, макар и труден път, да се справят успешно с изпитанието. Това ще ги направи по-силни и уверени. Неуспехите и разочарованията не трябва да бъдат причина за посегателство върху собствения живот. Всички хора са изпратени на земята с определена мисия и едва когато са я изпълнили, могат да си отидат спокойно. Смъртта е нормален и естествен процес, завършек на земния ни път, а едно убийство или самоубийство слага преждевременен край на най-големия божи дар – живота.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen + 11 =