Неразплетимият възел на две човешки съдби – „Дервишово семе”

В разказа „Дервишово семе” от Николай Хайтов е развита темата за любовта и омразата. Това са две много важни човешки чувства. При Рамадан любовта и омразата са силно разграничени – той обича Силвина, но мрази Руфат, този, който му отнема щастието. Любовта и омразата се заплитат в един сложен и неразплетим възел, от който две човешки съдби зависят от неговото разплитане. В разказа „Дервишово семе” Николай Хайтов оплита в сложен житейски възел съдбите на Рамадан и Силвина. Ранната женитба в подчинение на патриархалните закони, довеждат до детската наивна лъжа. „Възел” – това е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби на героите, това е като рамка на сложните взаимоотношения между героите в разказа. Любовта между Рамадан и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, която същевременно е и една от универсалните човешки ценности, която ще запази връзката между тях. Женитбата между Рамадан и Силвина е поредния неразплетим възел в живота на двамата герои. Това е един много сложен възел, защото те са твърде млади и неопитни за такава важна и повратна стъпка в живота си. Женитбата им, а по-късно и любовта, която се заражда между тях, е внезапното събитие в разказа, защото, както казва Рамадан в разказа: „За такива работи не питаха, дето се жениха, ами старите си го правиха сами.”. От този негов израз се разбира, че баба му и дядо му не са го питали дали иска да се жени или не. Единственото нещо, което са го попитали било: „Вапцани потури ли искаш или сури?”. Когато след сватбата настъпила първата брачна нощ, задължението на Рамадан било на сутринта да има кръв. Но поради факта, че рамадан го е срам, защото той е много млад за това важно действие, той не може да предприеме нищо. Доказателство за това е, когато Силвина го пита: „Срам ли те е?” , а той и отговаря, че го е срам. Тогава тя му предлага да поиграят на пумпал. По време на тази игра се заражда и любота към двамата. Но когато идва сутринта, трябва да се види дали има кръв, а такава всъщност липсва. Рамадан и Силвина излъгват наивно, като не подозират че това е един от най-съдбоносните възли завързали се по между им. Всъщност, когато идва време да се провери за кръв, Рамадан е силно разтревожен. Силвина забелявза това и двамата намират начин как да се измъкнат от ситуацията. Но по-късно те се влюбват един в друг. Доказателството е, че той я описва като нещо прекрасно, той се възхищава на красотата и. Доказателството за нейното щастие е, че тя се грижи за къщата и се радва на жентата си с Рамадан, защото го обича. Това също е един от многото възли, които се заплитат между двамата, един от най-щастливите, но по-късно и един от най-изстраданите. След щастието идват и последствията от лъжата, която ги белязва за цял живот и оставя една голяма рана в сърцата им. От всички тези възли, заплели се в сърцето на Рамадан, изведнъж биват изтръгнати от него, както той се изразява. Това събитие е, когато братята на Силвина я отвеждат и продават на Руфат за два пръча. Когато разбира това, Рамадан е силно наранен. В този момент той е говот да убие братята на Силвина. Тогава Рамадан започва да си представя как ще допринесе за смъртта на Руфат. Всяка вечер той е следил Руфат и Силвина. И както той се изразява, сърцето му се топяло като свещ. Това всъщност е следствие от лъжада им . Сега двамата плащат твърде висока и доживотна цена. След това събитие Рамадан се жени повторно и има деца, което прави възела още по-неразплетим. Деца ражда и Силвина. Доказателство за това, че Рамадан все още обича Силвина е това , че той си прави дупка в дувара, за да може да гледа своята любима. Също така това е доказателство, че той все още търси път към нея, въпреки обстоятелствата. Той често си е мислил да убие Руфат, но също така знае, че в затвора няма дъпка към Силвина. Това го кара да отлага години наред, но не и да се отказва да направи тази постъпка.Също така той помисля и за децата си и за тези на Сивина. Той през цялото това време неможе за брази Силвина и омразата си към Руафт. Но ето,чеРуфат се разболява. Това може би е най-удобният случай Рамадан и Силвина да са заедно. Но това е невъзможно, защото те имат деца и следователно свои отговорности. За това той отива да се грижи за Руфат, понеже знае, че ако не е той трябва да е Силвина, а тя не може да се справи сама с тази задача. Онази четиринадесет годишна Силвина немпже да се стравни със сегашмата Силвина, която е по-зряла, по-помудряла, по изстрадала от нелекия си живот. Когато вижда, че Рамадан има желание да убие Руфат, тя го съветва с думуте: „Стигане, че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти.” Това са едни много силни думи, които тя отправя към него. И тезс думи накарват Рамадан да се замисли и да си даде сметка, че няма да спечели нищо с тази постъпка. Те много добре знаят, че нямат никакво морално право да са заедно, защото всеки си е поел живота в ръце., макар и да не е според техните желания. Затова Рамадан се грижи за този, който му е отнел щастието. И въпреки това той неможе да се смири пред обстоятелствата, но и немпже да се бори за юбовта на живота си. Единственото, което му остава е любовта му към Силвина и това, че може да я вижда. Той тъпче от години на един кръстопът и незнае кой е правилният път, по който може да тръгне. Трудностите не ги сломяват, те надделяват себе си и страданието си.Любовта между тях е една взнезапна, но и същевременно неизживяна любов. В реалния живот, това нещо може да се случи, но от части, тъй като децата не могат да се оженят чертиринадесет годишни, поради факта, че те са още незрели и неопитни.А за да се обвърже един човек с друг, означава да се заедно за цял живот. При Рамадан и Силвина става много прибързано, което е страданието им за цял живот. В реалният жишот това е почти невъзможно да се случи.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × five =