Невъзможната любов в “Крадецът на праскови”

Прочитайки “Крадецът на праскови” читателя остава дълбоко развълнуван от съдбата на героите, защото Емилиян Станев рисува личната им драма на фона на войнта. Проблемите са общочовешки и близки за всеки,героите са богато описани като характери и външност, пейзажите са изрисувани с много чувство и така събитията става по-реални.Войната и разрухата,болката,стремежа за свобода и най-вече любовта са основните теми представени на вниманието ни по-уникален и въздействащ начин. Теза: Действието се развива по времето на Балканската ,Междусъюзническата и Първата световна война.Разрухата ,глада и епидемията от тиф са ужасите на войната ,страховит декор сред който се разиграва една разтърсваща ,но обречена любов.Красивите чувства и поривите на душите на героите ни карат да се замислим за смисъла на живота,за правото на избор,за нуждата от човешка топлина и милосърдие. Анализ: Град Търново е превърнат в военна площадка-глад, пленници ,епидемия и там сред разрухата на войната като оазис е лозето на половника,градината с прасковите и голямата липа.Спокойната картина напълно отговаря на образа на Елисавета.Животът и е подреден и предсказуем.Избрала сигурността на брак с различен от нея човек-тя е романтична и мечтаелна ,а съпругът е с жесток морал,непреклонен,студен .Полковникът приема човечността й като непрактичност.Лишен от емоции живот,но сигурен до момента в който Лиза среща Иво. Той е сръбски военнопленник,бивш учител,влиза в градината на полковника защото е гладен и след тази среща живота на героие се променя изцяло.Елисавета е потомка на обедняло семейство,което я подтиква към такъв брак,който по-скоро отговаря на общественото положение на рода отколкото на нуждата от човешка близост и любов.След срещата Лиза наистина се влюбва, намразва мъжа си защото усеща че връзката им е по-скоро формална отколкото емоционална:”Той беше виновникът за пропиления и живот,той я беше излъгал,беше я купил с офицерския си чин и блясък,с обещанието да и създаде щастлив и сигурен живот.” Любовта променя Лиза , сетивата и се отварят за нови усещания,а разликата между нея и съпругът и стават още по-драстични.Човечността и контрастира на хладният характер на полковника.Той сякащ олицетворява войната,а опустошението до което води тя е същото като празнотата в брака им.Любовта към Иво я кара да желае да живее отново,часовете прекарани с него пробуждат младостта и от “примирена,угнетена жена чакаща пристъпващята насреща и старост” тя се превръща във “ вярващо, любящо и ликуващо същество”.Изведнъж тя започва да желае да живее свободно и щастливо.Разбира,че ако търси сигурност вместо щастие,заплаща висока цена,а именно свободата да изразява себе си и да е щастлива. Елисавета е завладяна от пленника с “бляскави и красиви очи”, който я кара да се чувства желана и обичана.Любовта дава сили и на пленника, за него часовете прекарани с Лиза са спасение,облекчение за пленническият му живот и така:”леко понася всичко когато мисли за нея” Красива и исинска е тази любов между двама,които толкова много си приличат,но е обречена и невъзможна.Сърцето на Лиза е изпълнено с любов и много въпроси,тя е омъжена и няма право да обича друг.В крайна сметка обичта и надделява и решава да последва любимият си след края на войната.Любовта дава живот,а войната отнема, войната е страх,а любовта не познава ограничения.Двамата влюбени не могат да изразят чувтвата си свободно,имат само откраднати мигове,които искат да продължат вечно.Там скрити под липата забравят за ограниченията,за войната,бягат от жестоката действителност. Безбройните прегради които са ги разделяли изглеждат преодолеми от силата на любовта,но куршум пронизва Иво Обретенович и това е трагичният финал на мечтите им за обич и щастие. След няколко часа и Елисавета се прострелва с револвера на мъжа си.Сразена от мъка,лишена от свободата и щастието на един възможен живот тя не вижда смисъл и оправдание да се върне в предишния. Лишена от възможността да избере как да живее тя решава как да умре. Заключение: Независимо от трагичния финал на творбата,любовта между двамата е жива. Смъртта се приема като край,но в случая чрез смъртта любовта между Иво и Лиза продължава Внушена е идеята, че пълноценен живот няма когато отсъства свободата, любовта и щастието.Истинската любов устоява на всичко,надмогва дори и смъртта,тя променя мирогледа и ценностната система на човека.Любовта е всесилна и не е подвастна на времето,предразсъдъците дори на на смъртта.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × five =