Наказанието и възмездието според Данте в “Ад”

От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват живота на древните хора, тяхната религия и светоглед за живота. Една такава невероятна творба е “Божествена комедия” на Данте Алигйери, която се състои от три части “Ад”, “Чистилище” и “Рай”. В първата част от своето произведение авторът разкрива наказанията и възмездията на прегрешилите души според неговия мироглед. Във времето, в което се ражда и живее Данте, съществува общоприето схващане, че греховната помисъл е равностойна на греха, но авторът до известна степен оспорва това традиционно схващане и смята, че трябва да се наказва постъпката, а не мисълта. Замисълът на неговата творба е, както споделя той, създаването на нова Библия, нова Философия. Поетът поставя въпроса за човешкото поведение и самият дава оценки за постъпките на хората, като описва света, в който живее като Ад. Той разделя обществото в онова време на девет части, като деветте кръга на Ада, в които са разположени те. Описва средновековния свят, като свят изпълнен с лъжи и измами, с подлост и ненавист, но все пак свят, в които всеки си получава заслуженото наказание и възмездие за своите постъпки. С пристигането пред портата на пъкала и виждайки страшния издълбан надпис над вечно отворения вход, Данте обрисува появяването или раждането си сред това общество и начина, по който то го приветства при себе си : През мен се отива в печалния град, През мен се отива в вечната скръб, През мен се отива при погибшите люде. В своята творба и по – конкретно в първи кръг, авторът описва според себе си, какви наказания заслужават езичниците или така наречените безбожници, които имат нещастието да не могат да се покръстят като Омир, Вергилий и многото малки деца умиращи от болести преди кръщението си. Поетът ги включва в своето произведение, защото по онова време всичко се е обяснявало с Бога и вярата в него, като го използва като средство, чрез което поредицата му от книги да се появят сред обществото. Въпреки че, те не са виновни за своята нещастна участ, също биват наказани: …въздишки поразиха моя слух, кои отвред възнасяха се стройни и стигаха далеч кат ропот глух. Продължавайки своето пътешествие, авторът и неговият спътник и учител Вергилий достигат да втория кръг, в който самият Данте описва онази част от обществото наречени сладострастници. Той сам ги осъжда на ужасни мъки, защото според него те трябва да бъдат наказани, затова че са намерили щастието, макар и да са причинили много беди. До известна степен авторът е изпълнен със завист, заради невъзможността си да бъде щастлив и той със своята Беатриче, която описва в третата част като ангел. Неизживяната любов го тласка към нещастие и към поемането на това “пътуване” и достигането до втория кръг, където тези хора превъплатени в Елена, Парис, Семирамида, Ахил и Клеопатра получават своето наказание и възмездие, чрез една силна вихрушка, която ги върти и те се блъскат в тъмнината, пазени от митичния съдия на античното царство – Минос. Достигайки следващият по ред кръг – третия или още третата част от обществото наречени чревоугодници и малодушници, поетът излива гнева си над тях и ги обрича на вечен дъжд примесен със сняг и градушка и разпокъсване от Цербер. В действителност дъждът представлява упреците , снегът – наказанията, а градушката – физическата болка, която те би трябвало да изпитат от онази част на обществото, която той поставя в деветте сфери на Рая, представена в лицето на Цербер. Във третий бяхме кръг, де дъжд проклет … И ту така, ту инак се въртят. Четвъртия кръг на Ада се явява владение на древния бог на богатството – Плутос, което подсказва, че авторът поставя тук хората, за който парите са най – важното нещо в техния кратък, но “смислен” живот. Данте преценява, че тук е мястото на всички разсипници и скъперници, които изпълват средновековното общество. Той им измисля едно жестоко, но същевременно справедливо наказание, чрез което те получават своето възмездие, а именно – обхванати са в схватка, борят се и едновременно с този ужас се чуват страшни писъци и крясъци, които допълват неповторимия “пейзаж” на Ада. Така в ада те продължават да правят това, което са правили и през живота си на земята – борили са се със зъби и нокти да заграбят колкото се може повече богатства, без да забелязват никого около себеси. Не по – различни са и мъките отредени на душите в петия кръг. Там авторът е отредил мястото в своите представи на гневливите хора, хора готови да се скарат за най – малкото нещо и хора, които той наказва, чрез потапянето им до шия в блатата на река Стикс, река изтъкана от гняв и омраза. Истинската цел на тяхното наказание и възмездие е те да изпитат собствения си гняв или както казват хората: “С техните камъни, по техните глави.” Продължавайки своето пътешествие двамата герои се озовават пред портите на огнения град Дите, в който авторът описва мъките на еретиците и безбожниците. Под действие на църквата и католическата вяра, авторът проявява неимоверна жестокост към шестата прегрешила част от обществото по онова време, като ги наказва да получат възмездието за постъпките си изгаряйки в огнени гробници до края на вечността в неописуеми мъки и страдания: “…Различни са ученията злобни, Които водят тука: затова Горят неравно тия пещи гробни.” В “прехода” от предишния към следващия кръг Данте описва една бездна. Седмият кръг е разделен от него на три дяла. В първия дял отрежда място на насилниците и тираните получаващи изключително справедливо наказание от обществото, което е олицетворено като кентаври обикалящи брега и надзираващи наказаните потопени в кипяща от кръв река. Река образувана от пролятата от тях кръв, която настоява за възмездие, възмездие настъпило не след дълго. Авторът по време на цялата си творба прави сравнение между настояще и минало. Втория дял от седмия кръг посвещава на самоубийците, които осъжда, затова че са посегнали на нещо, което не им принадлежи, според тогавашните разбирания, то им е дар от Бога, а именно живота. Неговото “странно” въображение им отрежда едно от най – ужасните наказания: те са превърнати в дънери с безлистни клони, в които са свили гнезда Харпиите и диви кучета ги преследват и постепенно ги разкъсват. В последния дял от седмия кръг Данте описва възмездията на всички онези, които са извършили престъпления към Бога, природата и обществото. Общество, което ги мъчи чрез страшни наказания представени от нашия поет като: Едни тук бяха по гърба легнали, Едни се бяха свили на кълбо, А други тичаха кат побесняли, … Над тая горка сган,всред лютий пек, Полека капки огнени валяха,… Осмият кръг на Ада е най – разнообразния и най – сложно разработеният. Той е населен с измамните души на обществото описано в първата част от “Божествена комедия”. Тези души, той е разпределил в десет рова, наречени “проклети ями”. Тук се намират сводници наказани с дъжд от пламъци, съблазнители, получаващи своето възмездие чрез рогати дяволи, които ги бият с камшици, симонисти – с забучени в дупки глави и стърчащи, обвити в пламъци крака, гадатели – с лице извърнато откъм гърба, лъжци и лицемери – с извит врат и лице откъм гърба, крадци на свещени предмети преследвани от змии и горящи от отровата им, вероломни съветници – потопени в кипяща смола и бити от дяволите, раздорници и разколници облечени в мантии, които отвън са златни, а вътре подплатени с олово, фалшификатори – бягат и се хапят един друг като побесняли и страдащи от тежки болести и най – накрая клеветниците. Кулминацията на страданието в “Ад” е изразена от автора в деветия, най – страшния кръг. Той е описан от поета като едно ледено езеро, в което са потопени изменниците и предателите. В центъра му се издига огромната фигура на Луцифер. Едно “красиво” създание с три лица: жълто, червено и черно, като с трите си усти дъвче тримата най – големи предатели: Юда, Брут и Кассий. Но Данте ни разкрива, че този девети кръг има още четири концентрични кръга, в които са намерили мястото си: изменниците срещу своите роднини, изменниците срещу отечеството, които са наказани взаимно да си гризат черепите до края на вечността, изменниците срещу приятелите и най – накрая изменниците, чието тяло е потопено в леденото езеро. В поемата си Данте дава воля на своята фантазия за ужасите на ада. Като се има предвид, че епохата в която той живее е скована от смразяващите догми на католическата църква, то и на образите, които авторът рисува в своето произведение са вменени като грях дори обикновени човешки грешки. Четейки “Ад” на Данте ние виждаме, че и в средновековието са съществували същите пороци, каквито съществуват и днес. И тогава, въпреки суровите църковни правила е имало хора, които са ги престъпвали. Ако тогава те са били плашени с възмездието в ада, то в съвременния живот дори и с това не можеш да ги уплашиш. Описвайки деветте основни вида престъпления и наказанията за тях авторът ни напомня, че за всяко престъпление си има и съответното наказание. За това хора – внимавайте какво правите!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 + twenty =