“Мъртви души”

Произведението се състои от отделни очерци за помешчиците, които са свързани с от личността на главния герой Чичиков, която минава през всички части на произведението. Социално битовото описание заема твърде широко място в произведението на Гогол, но то не е единственото. Наред с него са и лиричните отстъпления, които придават особена тоналност на произведението и го доближават до поемата. В мъртви души има една смянаот социално-битово повествование към виското лирическо движение – така се израз.самия Г. Авторът не се интересува от частните съдби и отношения, а от общите. За това и структурата на социално-психолог.роман се оказва тясна за неговия сюжет. Но структурата на социално битовия и лиро-епически роман-поема му дава възможност да покаже цяла русия – не от една страна, а от две страни. Композицията на мъртви души носи кръгов характер – там, откъдето започва действието, там завършва, а това е в губернския град. В него чичиков се запознава със собствениците на почешчически имения, за да предприеме своите визити в тях с цел закупуване на „мъртви души”. Редът на неговите посещения следва низходяща и контрастираща градация по отнош. На героите помешчици. Започва с Манилов и завършва с Плюшкин, т.е.с този,в когото все пак има нещо човешко, за да стигне до този, който е загубил духовния и физически образ на човек. Така авторът показва галерия от образи и изгражда общата картина на Русия. Образът на Манилов – той е първият посетен – „чертите на лицето му не бяха лишени от приятност, ала в тази приятност сякаш беше притурено много захар. Той е един празен фантазьор, мечтае си за неща, които никога няма да се реализират – проекитра да строиподземни входове под къщата, тунел и мост над езерото. Чете книга от две години и все е на 14 страница. Човек без воля и без инициатива. И така добротана на М не изкупва неговите отриц.качества. Коробочка – тя е толкова ограничена, че не вижда по-далеч от носа си, светът свършва там, където свършва имението й. Чичиков разбира какъв е нейният умсвен багаж и затова и говори грубо и много по свободно. Ноздрьов контрастира както на бездейния и добродушен Манилов, така и на заседналата на едно място Коробочка. Ноздрьов се отличава с „неуморна живост и пъргавина на характера”. Той постоянно върши нещо – играе на карти, продава кучета, влиза в скандални ситуации. В кабинета на Н няма киниги, а пушки, рогове и др. ловджийски принадлежности. Колко нагъл и безцеремонен е Н се вижда от това че след като предлага на Ч да му продаде кон или куче и той отказва Н започва да ругае. Заставен да играе на карти, защото в друг случай Н не желае да му продаде мъртви души. Чичиков е принуден да се откаже поради сшмекериите на домаина. Собакевич е друго явление – той е богат, сериозен и умен, но груб. Авторът пише,че когато природата го е сътворявала много не се е церемонила – ударила въднъж дваж с брадвата и измайсторила главата. Не приличал на човек, а на мечка. И винаги настъпва с единия крак събеседника си. В с. Се налага не духовното, а животинско начало. Домът му се отличава със своята грубота, но здрава изработка. Той е практиче и хитър. Всички за него са мошеници. Той създава най големи затруднения на Ч при закупуването на мъртивите души. И накрая Плюшкин – най-низката степен на човешкото изграждане и падение. П е олицетворение на крайното скъперничество – прогонил всички близки, за да не го подяждат. Всичко, което селяните са заработили той го прибира, без обаче да го оползотвори. След време то се разпада и самоунищожава. Скъперническата страст е унищожила у п дори външния му вид. Той дълго не можа да разпозанае какъв пол беше фигурата-селянка или селянин. Фегурата е облечена с нещо неопределено приличащо на женски халат. Дори Ч си помисля че е икономката. Но се оказва че е господярят – т.е. самия Плюшкин – в този външен портрет се е изразила и цялата духавна, морална и психологическа същност на героя.. Така сред представителите от почешчиците Гогол не открива нито един светъл лъч, нито една „жива душица”. Образът на Чичиков – умен, съобразителен,външно изпитан, но нечестен търговец. Чичиков може да заблуди както обществото, така и читателя. Внего има нещо неуловимо това го отбелязва авторът. Авторът ни дава неговата биография като чрез ретроспекция връща към неговото детство. Като ученик умело използва глада не децата,за да им продава с надценка купените от него и скрити под чина кифли. По такъв начин той се учи да печели и да се възпозва от създалите се ситуации. Закупуването на мъртви душе е сделка, която е целяла заобикалянето на закона и придобиването на имение. Затова се изисква съобразителност и предприемчивост, които Чичиков притежава. Той контрастира като психика и поведение на помешчиците, но това не го прави положителен герой. Гоголевият реализъм се изразява в умението му да заостря и окрупнява отрицателните страни на живота, да типизира социално значимите явления чрез художествения образ. Характерно за Гоголевият реализъм е това, че на преден план в него излиза не изключителното в живота, а най-обикновеното и всекидневното негово проявление.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × three =