Мислиш, че си господар на мислите си? Помисли пак!*

9ef2a869e4107684bc8edafc1775e384

Какво представлява предубеждението?

Психологът д-р Карл Албрехт го обяснява със следната абревиатура от английската азбука:  “ABCDE ” – Assumption (предположение), Belief (вяра), Conclusion (заключение), Decision (решение) или Emotion (емоция), които нарушават възприятията ни и стесняват възможностите ни за реакция на преживяното.

Едно от човешките качества, високо ценени в повечето култури, особено в англо-санксонската, е “обективността” – да бъдеш безпристрастен, логичен и разумен. Повечето от нас са научени от ранно детство да мислят за себе си като за хора, търсещи  “правилните” отговори в множеството изискващи решение ситуации, с които се сблъскват. Иска ни се да вярваме, че миг след миг и ден след ден анализираме ситуациите умело и базираме мненията и поведението си на правилните заключения.

Реалността, подкрепена от научните изследвания, последователно отрича това убеждение.

Wikipedia изброява повече от 75 изследвани и наименовани предубеждения, които психолозите намират за достатъчно интересни, за да бъдат проучвани. Едно от най- разпространените предубеждения е “склонността за потвърждаване” (известна още като склонност за селективно възприятие). Това е тенденцията да даваме предимство на доказателства и аргументи, които подкрепят нашите собствени твърдо поддържани заключения и да обезценяваме противоречащите им доказателства. Това предубеждение може отчасти да обясни склонността на голям брой хора да се придържат здраво към една или друга политическа сила. Вземем ли веднъж решение, ние не искаме да пререшаваме отново.

Някои когнитивни психолози твърдят, че мозъкът консумира повече енергия в процеса на промяна или пренареждане на убежденията на човека и че най-обикновен неврологичен мързел (стремеж да се пести глюкозата и кислорода) предразполага мозъка да поддържа вече изградените конфигурации от убеждения.

Ширещата се медийната култура, както и социалните медии, предоставят безкрайни възможности за задействане на предубежденията, тъй като хората често попиват вярвания, впечатления и новини, които са напълно неверни. Политически пристрастната журналистика в частност, изобилства с изопачаване и извъртане на факти, селективно подбрани доказателства и откровени лъжи. Но веднъж щом измамливият “фактоид”  (т.е. неверен факт, поднесен като достоверна информация) започне да бъде цитиран от една пламенна филипика в следващата, той може да придобие статут на безспорна истина. Можем да мислим за повтарянето на такива лъжи като за нещо относително невинно, защото от никой от нас не се очаква да проверява точността или достоверността на всяка политическа теза, с която се сблъсква. Медийните манипулатори се възползват от това обстоятелство ежедневно.

Помислете за скалъпените снимки или истории, циркулиращи в интернет, които са били съзнателно произведени или подправени, така че да подведат читателите да вярват, че са попаднали на доказателства за забележителни открития или събития. Твърдения, приписвани на “бивши агенти на ЦРУ”, “пенсионирани агенти на ФБР” или “екс-инженери на НАСА” се предлагат като опити да се легитимират измислиците. Толкова много хора са били възпитани с морална забрана да се лъже, че те автоматично приемат подобни небивали истории за верни. За тях просто е трудно да допуснат, че някои хора преднамерено ще лъжат.

А има и още:

  • Когнитивните психолози идентифицират и предубеждение, известно като “обратен ефект” –  склонността на някои хора (особено тези със сектантстки убеждения) в действителност да засилят своите погрешни вярвания или убеждения, когато са изправени пред съкрушителни доказателства за обратното: “Не ме интересува какво казва някой – НЛО-та (или призраци, или Йети и т.н. ) са истински.”
  • Предубеждение кара много родители да надценяват талантите на децата си: “Тя може да се справи много по-добре в училище, ако поработи по-усърдно.”
  • Предубеждението “Знаех през цялото време” е склонността да погледнем назад към сложни събития или ситуации, след като вече са били разрешени и да си вярваме, че сме ги проумявали по-добре, отколкото е било в действителност. “Знаех, че точно така трябва да се направи.”
  • “Предубеждение поради сходство” е общата склонност на човек да вярва или да се съгласява с идеите на хората, които му харесват или от които се възхищава и да отхвърля и да не се съгласява с онези хора, които не му харесват.
  • “Предубеждението поради съпротивляване” е склонността на човек да прави точно обратното на това, което някой го съветва или иска от него, поради притеснението, че така ще загуби автономността си и ще бъде контролиран или принуждаван.
  • А какво ще кажете за “предубеждението към предубежденията”? Това е склонността на човек да вярва, че другите хора са по-пристрастни, отколкото е самият той. Улавяте ли се в това да обяснявате вярванията и поведението на другите с предубежденията, които им приписвате? Можете ли да уловите собствените си предубеждения, които се задействат в подобни ситуации?

Там, откъдето идват тези предубеждения, могат да бъдат открити още доста. Ако намирате понятията предубеждение и предубедено поведение интригуващи и относими към живота ви, можете да се поразровите в популярната литература за рационалното и ирационалното поведение. Можете, разбира се, и да започнете да настройвате радара си за откриване на предубеждения, които се проявяват в поведението на другите. А и да проследите по-добре вашите собствени предубеждения като наблюдавате по-внимателно нещата, които казвате и правите всеки ден.

Литература:

Wikipedia.com – http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cognitive_biases

Cialdini, Robert. Influence: the Psychology of Persuasion. New York: Collins Business Essentials, 2006.

Festinger, Leon. A Theory of Cognitive Dissonance. Stanford, CA: Stanford University Press, 1957.

*Заглавието е на ХАШТАГ-BG

Автор: Карл Албрехт

Превод на български език: ХАШТАГ-BG

Източник: psychologytoday.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fifteen − six =