Книгите на Стария Завет

Библията е свещената книга на християните, затова се нарича Свето писание. Тя представлява сборник с отделни книги, обосебени с два големи дяла, наречени от християните Стар завет, първоначално написан на евреиски, и Нов завет, първоначално написан на гръцки. Библейските книги формират свещения канон; за християните това е утвърден, признат от Църквата свод от библейски книги. Тези книгизадават нормите на живот, на писане, те са нормативни. Дълго се е спорело кои точно древни култови текстове пренадлежат на канона, кои са боговдъхновени и кои само мъдри, без да са част от Божието откровение. Затова според различните християнски общности Старият завет съдържа между 39 и 50 отделний книги. Разделянето на свещения текст на книги е станало още в древността. Днес бибейските текстове се издават не само по книги, но и по глави и стихове. Стихът може да обхваща повече от едно изречение, а може и два стиха да преставляват едно изречение. Книги и история. Книгите на Стария завет не са възникнали едновременно и не са се появили изначално във вида, в който ги познаваме днес. Много от текстовете отначало са се разпространявали устно. Смята се, че древната еврейска култура и фолклор датират от началото на II хил. пр. Хр., а от XIII-XII в. пр. Хр. има вече записани текстове. Старозаветните текстове са създадени, записани, събирани, подреждани и редактирани от поколения европейски книжовници. Често в един и същ текст учените с внимателното око на археолога откриват различни пластове от слово, идеи, представи, легенди, възникнали по различно време и с различна цел. Библията не е история в смисъла, в който разбираме днес, нейните текстове нямат за цел да съхранят реални факти, от които се интересуват съвременните историци. Историческите събития от живота на евреите са преосмислени, преработени и разказани така, че да носят едно духовно, морално послание и поучение, което да помага на хората да намират верен път в живота. Първата книга, Битие, е митологичен епос за възникването на света и човека и за неговите отношения с Бога. Втората книга, Изход, е епос за това, как бог Яхве чрез своя пратеник Моисей превръща евреите в свободни хора, извежда ги в Ханaан от робството в Египет. Заселването там, окончателното обединение на дванадесетте племена, управлението на съдиите и царете намират своя литературна интерпретация в книгите Иисус Навин, Съдии и Царства, които по жанр са хроники, пресъздаващи многообразието на човешкия живот и отношения. Златният век на древната еврейска култура е времето на царете Давид и Соломон. Държавата е разширена, построен е храмът в Йерусалим. Тогава започва и записването на песните от Псалтира, които и до днес са неизменна част от богослужениетов църквата и синегогата. За автор на псалмите традицията сочи цар Давид, който бил музикант и обикновено се изобразява с лира. Все пак се смята, че псалмите са създадени по различно време, тъй като са отзвук на разлоични исторически събития. Много от тях са написани специално за богослужението, те възхваляват Бога. Възвеличаването за царя в редица от тях подсказва, че основният корпус песни е създаден по времето, когато управляват царете. То е израз и на една важна особеност на древната еврейска култура: по думите на Н. Шиваров, централни елементи в нея са царят и храмът. На цар Соломон се приприсва авторството на други два жанра: Притчи Соломонови – сбирка от мъдри мисли, афорисми, пословици, и Песен на Песните, любовна поезия. След смъртта на цар Соломон еврейската дървжава се разделя на две отделни царства: Израилското царство в северна Палестина и Юдейското царство в южна. IX-VIII в. пр. Хр. са вековете на пророците, Божи хора, които имат видения и сънища, показващи им Божията воля. Те предсказват нещастия, които ще дойдат като наказание за изгуната нравственост и вярност към Бога. Сред най-ранните пророчески книги е Книгата на пророк Исая. Наистина протичоборството между двете царства води до катастрофа – през 722 г. пр. Хр. Асирия Завладява Израилското царство, а в 587 г. пр. Хр. вавилонският владател Навуходоносор II – Юдея. Пленът се тълкува от пророците като наказание, възмездие, пратено от Бога заради недостатъчна вярност. През VI-V в. пр. Хр. има няколко вълни на завръщане на юдеите в родината, защото Вавилон е завладян от персийския цар Кир II, а той разрешава на юдеите да възстановят храма си и Йерусалим. Начело на този нов „изход” са Ездра и Неемия и тези събития са преосмислени в едноименните библейски книги. Еврейските книжовници и мъдреци усилено работят по окончателното възстановяване на текста на свещените книги. Създава се обичай през цялата година да се четат части от Петокнижието. През IV в. пр. Хр. Палестина е завладяна от войските на Александър Велики и става част от елинистичната цевилизация. През I в. пр. Хр. Юдея е превърната в провинция на Римската империя. Опитите за отхвърляне на римската власт претърпяват неуспех и Йерусалим заедно с Втория храм е разрушен. Евреите се пръскат по света. Един еврейски книжовник, Йоханан бен Заккай, основава на брега на Средиземно море духовна академия – в нея се изучават различни запазени преписи на старозаветните книги, сравняват се, откриват се грешките, тълкуват се неясните места.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × one =