Йордан Радичков – “Нежната спирала”

Разказът „Нежната спирала” е една от типичните творби на Йордан Радичков от по-късния период на неговото творчество. Тези творби се характеризират с внимание към променливото на човешката душа. В центъра на изображението на човека,природата и населението. Вечната борба между човека и природата. Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен – човекът или природата. Безспорно е, че човекът е най-развитият представител на живата природа. Странно е обаче,колко безразсъдно постъпва той спрямо света наоколо. Чрез разказа “Нежната спирала” от Йордан Радичков разбираме, че природата е във всяко същество и дори храст. Шипковият храст в произведението е оприличен на човек: “Почти като човек… почти като човек!” – човекът – символът на живота, на съзнанието, на разума. Но това не е истинският разум, защото човекът не е разумен относно света около себе си, той е нарушител на приридната хармония, а това не го прави по-силен. Така той губи и то не само света около себе си, но и своето собствено Аз. Опитва да се да избяга от реалността, а тя е, че той самият е лицето на природата. Писателят се вълнува трайно от проблемите за отношението на човека и заобикалящия го свят,за естествената сила на природата и насилието на човека над нея,за хармонията в света.Като любител на природата и ловец,Радичков познава в детайли полята,равнините и планините,и с опитното око на голям художник забелязва промените, които все по-често и по-трайно се виждат в околния свят и които събуждат основателната му тревога за оцеляването му.С метафоризма на разказите си Радичков събужда размисъл за високомерието на човека към околната среда и за скритата заплаха,която таи природата- спокойна,изчакваща,но вечно будна. Разказът “Нежната спирала” е представителен за Радичковото творчество.Той поставя въпросите за отношението между човека и природата и за съхраняването на вечните духовни стойности.В повествованието отношението към шипковия храст и простреляната птица се превръща в мярка за човешка нравственост. На пръв поглед този разказ е една обикновена ловна история.Два мотива си взаимодействат в Радичковия разказ. Единия от тях е мотивът за циклично-повторително движение. Той е разгърнат чрез повтарящия се образ на шипковия храст, „ обърнат едновременно във всички посоки”, който се „въртеше и се търкаляше през снега”, чрез образите на „кръжащата в небето птица” и „кървавите дъги и кръгове, изписани съвършено нежно по снега”,на „обикалящия” герой разказвач. Този мотив противостой на другия значещ мотив в разказа-за целеустременото, насочено напред, „необратимо” движение. Пътят на шейната тръгва неизвестно от къде и не стига никъде. Авторът на разказа сам доказва, че природата е във всеки от нас и че ако искаме а намерим нещо, трябва “пак в себе си” да се поровим, защото всички отговори са в нас самите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 3 =