Йордан Радичков – “Нежната спирала”

В „Нежната спирала”на Радичков едната линия е линията на живота,с неговите добри и лоши страни,а другата линия е тази на вечността и безкрайността тази, която ни докосва и ни прави по-мъдри и добри, която ни кара да се вгледаме дълбоко в себе си. Още самото начало на разказа навява усещане за обреченост, за съдбоносност. Шейната е оприличена на „дъсчен сандък”, а „студът пропълзява по цялото му тяло,очите започват да сълзят, цялата природа започва да му се струва враждебна”. Дали този студ и враждебност ще отключат най-лошото у човека или то е заложено изначално в него?! Магнетичност и фатализъм лъхат от всеки ред на творбата. Дори оживелият спомен за починалия вече приятел и живописната случка с шипковия храст.Чрез контраст на цветовете – ярко червените плодове на шипката насред бялата зимна шир, Радичков предшзвиква и ярък контраст на чувствата, които внушава разказът му. Защо „природата, която е била винаги будна, но спокойна” е отнела добрия му приятел. Защо е способна човешката ръка да отнеме живот?! Спокойна е не само природата. Спокойният и плавен полет на ятото диви гълъби е прекъснат от също така спокойното и плавно движение на човешката ръка. Движение, което прекършва малката птица. Отделяйки се от своите, тя описва кръг. Кръгът няма начало и край. Той е символ на вечността. Но краят на тази невинна волна птичка е настъпил. „Никакъв звук не се чу при падането”. Тишината, спокойствието, белотата на природата са в рязък противовес с извършеното от безсъвестния ловец. Върху „бялата равнина”, „чиста и свята” с алени капки, е написано кървавото писмо на птицата. Капки, които се преплитат в спирала. „Девствената пустош” е опорочена. „Нежните дъги и кръгове”, написани от умиращата птица, докосват закоровелите души на ловците. „Може би тази фраза съдържа проклятие; може би съдържа някакво завещание към другите птици; а може би е само прост отпечатък на един внезапен финал?” А може би иска да докосне душите на хората, тръгнали да убиват, да достигне до тяхната съвест, да я събуди и да ги накара да осмислят стореното, да проумеят злината, която са извършили, да се осъзнаят и покаят. „Кървавото писмо” на умиращата птица навярно е разчетено от ловците, тъй като „Никой не посмя да пристъпи напред, за да разкъса или да изпотъпче аленеещите нежни спирали на птицата”. Мъжете са отнесли в душите си чувството за вина и покаяние, те мълчаливо преглъщат „небесната червена сълза” „Кървавото писмо” на умиращата птица ще ги направи по-мъдри и добри, а посланието от алени нежни дъги ще ги възпира да унищожават.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

6 + seventeen =