Иронията на разказвача в повестта “Преди да се родя”

Повестта на Ивайло Петров -“ Преди да се родя” , представлява един нов , различен ,странен и ироничен поглед към ценностите в патриархалното семейство на село. Освен тази странност в повестта впечатление прави , това че разказвача е едно все още неродено дете. То знае какво се е случило в миналото , но също и какво ще се случи в бъдещето. Още с първото си изречение , той ни показва отношението към баща си и преобърнатите патриархални ценности. – “Баща ми , като мнозина в нашия род , не бе от умните…” Това е малка част от преобърнатия патриархален космос в повестта. Ивайло Петров ни показва един по – нестандартен стил на повествования – разказ за всичко “преживяно” от все още нероден човек. С помощта на иронията , разказвача се разделя с ограниченията и в същото време с достойнствата на миналото. По този начин то с насмешка се отрича от невежеството, примитивността и грубостта. Иронията му обаче не изключва добронамереността към хората. Тя по – скоро е бунт , срещу изостаналостта на един свят. Проблема за женитбата е проблем на главата на семейството , а не на жениха. Работата на младото момче е да продължи рода , това е дълга му към патриархалните традиции. Женитбата , обаче не е любов , а по задължение , за да има при бабата и дядото още две работни ръце. С тънка ирония и насмешка той представя усилията на бедното семейство , но с големи претенции, да намери снаха на сина си. За тази си цел , те търсят момиче от друго село – Могиларово. За търсенето на мома помага Гочо Патладжана , който има невероятен усет относно жените. Зестрата и пазарлъците определят съдбата на младоженците , въпреки че брака им е уреден от техните родители.С голяма ирония е описано посещението на снахата. Как цялата къща бива изчистена , а когато снахата идва открива още боклук. В повестта авторът представя образи и сцени , като изразява ироничното си отношение към тях. Писателят постоянно смесва картините от двата свята , този на бъдещето и този на миналото. Отнасяйки се с ирония и насмешка към миналото , той изпитва съжаление за изгубените вече загинали родови ценности. Разбира се с времето ценностите и традициите се изменят.В днешно време никой не краде моми , дори някои момичета сами отиват при избраника си , така да се каже сами се дават. Ивайло Петров не отхвърля и не отрича миналото си. Той не е убеден , че сегашния начин на живот е по – добър от живота в миналото. Лирическият герой желае да се завърне в чистия и неопетнен детски свят. – “Върнете ми моето детство , върнете ми го още от първия ден с малката къщичка – землянка” с бълхите и пъдарите , с тъмните нощи пълни с караконджули и конекрадци.” Разказвача не би могъл да се чувства щастлив сред съвременните ценности , ако изобщо ги има.То е като едно дърво без корен. Ироничният свят на Ивайло Петров в повестта с пълно основание може да се нарече свят на преобърнати ценности. Родът е духовния корен на всеки човек , но личността е тази , която трябва да избере как да живее.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 + two =