„Илиада” – между войната и мира

В Омировата „Илиада” представите за мира и войната се преплитат. Животът на древният човек е бил наситен с кръвопролитни битки и смърт. След тежките съоръжения той намира пристан у дома, където мирно и щастливо преминават дните му. В поемата на Омир непрекъснато се редуват мирни и военни сцени, гняв и примирение. Така се създава широко епично платно, създаващо точна представа за живота в древна Елада. „Илиада” започва със свада – между Ахил и Агаменмон, които си приличат по своята гордост. Агаменмон е нагъл, високомерен, себелюбив и горд. Ахил защитава войнската си чест и човешко достойнство, наранени силно от Агаменмон. Гневът на Ахил е движеща сила в конфликта на поемата. Хриз моли Агаменмон да се откаже от наградата си – символ на обществено признание за проявен героизъм. Отначало той е непреклонен. Загубата на робиня има не само материална стойност, но с нея губи и престижа си. Подронен е авторитета му, унижено е достойнството на война, доказал е качествата си в битка. Гневът на Агаменмон е разрушителен. Чрез него предизвиква гневът на бог Аполон. Ползващ се с привилегия на върховен вожд на ахейската армия, Агаменмон е принуден да върне наградата си – пленницата Хризеида на баща й Хриз. В замяна отнема наградата на Ахил – Бизеида. Честолюбието на бога на войната е наранено. Той се изправя срещу царя, за да защити човешкото си достойнство. Въплъщение на героичния идеал, Ахил се бори за справедливост и отстоява правата си. Божествен по сила е гневът му при незачитане на правото му на достойна награда за трудно извоювана победа. Ахил е символ на епическа слава и героизъм. Обидата е дълбока, а гневът неконтролируем. Един срещу друг се изправят върховният вожд на ахейската армия и първият по сила, храброст и достойнство войн – Ахил. Сражавайки се не с оръжие, а с думи превръщат спора в истинска битка. Както всички герои от класическия епос, така и Ахил е поклонник на славата, спечелена в битка. Строг пазител на родовия ред, той защитава правото след война да получи заслужена награда. Но вероятността спечеленото да бъде отнето го изпълва с разрушителен гняв. Тази свада се превръща в част от войната, защото разгневеният Ахил заплашва да се оттегли от войната и да не се сражава повече на страната на ахейци. След тази разтърсваща сцена Омир ни показва изпълнената с топлина и обич среща между Ахил и майка му. Контрастът между грубата, страшна свада и мирната сцена след това още веднъж показват преплитането на мир и война. Стихийният, подвластен на чувствата си Ахил на бойното поле е жесток и хладнокръвен убиец. Съшият силен войн пролива сълзи пред майка си, молейки я за помощ. Тя дарява сина си с обич и топлина. Успокоява го и му внушава спокойствие и душевен покой. Наградата на Ахил е отнета, но той остава в лагера, наблюдавайки и съпреживявайки сраженията. Въпреки отказа си да се бие, той е съпричастен към съдбата на своя народ във войната. Той не се поколебава да изпрати приятеля си Патрокъл на бойното поле. Омир отново рисува противоположни теми. След битката в лагера цари мирна обстановка. Ахил плаче като дете за смъртта на приятеля си. Любовта, която изпитва към Патрокъл показва, че и най-коравосърдечният войн е способен на нежни чувства. Художественият израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Омир съпоставя двете страни на човешката дейност – мирната и военната. Древногръцкият творец изобразява два града. В единият се прави сватба, а другият е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без война и обратно. За елените мирът и войната са част от ежедневието. Друга картина от щита на Ахил рисува овчари техните стада. Внушава се усещането за спокойствие и душевен покой. Изведнъж от гората излизат лъвове и нападат стадото. Сцената на мира е разрушена. Войната и мирът, радостта и тъгата, смъртта и живота изграждат по естествен начин човешкото съществуване. Друг момент на противопоставяне е прощаването на Хектор и Андрумаха. Смелият войн, който на бойното поле безмилостно избива врага, у дома е нежен съпруг и баща. След трогателната раздяла Хектор се връща на бойното поле. В душата му се преплитат любов и омраза, гняв и примирение. Той предчувства близкия си край. Въпреки усещането за обреченост, той осъзнава необходимостта да защити семейството, дома и родината си. Войната има безмилостна логика. След страшната, жестока битка между Ахил и Хектор отново настъпва затишие. Сраженията са спрели, хората се завръщат към старото си ежедневие. Усеща се обаче чувството за трагична загуба. Загинал е не само най-храбрият защитник на Троя, но и съпруга, бащата и сина, за когото всички тъгуват. „Илиада” е изградена на базата на контраста. Преплитат се обич и омраза, гняв и примирение, война и мир. Те се сливат в едно неразривно цяло, за да образуват великото чудо, наречено живот.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − 7 =