„Илиада” – знание за живота на древните

Епическият автор съсредоточава вниманието си главно върху вътрешната страна на събитията. Времето в „Илиада” тече едновременно и в една линейна плоскост. Омировият разказ не се връща назад и успоредно протичащите действия в поемата са представени последователно, а по – рано протеклите събития авторът въвежда в последните 51 дни на воината за Троя. Така подредени, събития в „Илиада” се отнасят до конкретна историческа и социална основа. Това е времето на родовообщинната организация на обществото. Знанията за него, получени от епическия текст изграждат представа за живота на древните гърци. Той е разделен на съсловия – общности от хора, обединени от един или друг признак. Поемите на Омир разказват за красиви дворци , чудни пиршества, героите се гордеят с богатствата си, придобити чрез чести войни. Заявено е открито противопоставяне и освобождаване на ограниченията от родовото общество. Следователно изводът, до който може да се достигне, е че става дума за късен етап от родовообщинния строй, описан в поемата. Текстът епоса дава информация за степента на развитие на търговията и на занаятите. Размяна на богати дарове – която е доказателство за широко застъпена в родовия свят размяна в натура- е описано по – подробно, отколкото истинската търговия, въпреки че и тя съществува. Занаятите, за които „Илиада” разказва, за тъкачеството, ковачеството, грънчарството, златарството… Описанието на красиво измайсторени предмети, оръжия (ХVІІІ песен – изковаването на щита на Ахил), украшения, майсторски описани, създават представа за високата степен на развитие на занаятчийството. За обществото се съди по наличие на вече бедна прослойка, която е немислима в родовата община. Присъствието на роби в текста на епоса, които работят като пастири и домашни помощници (като числото на робите жени превишава числото на робите мъже) – говори за неизразена (неразчленима) рязко разлика между робския и свободния труд. Структурата на древния свят, за който разказва „Илиада”, Представя обединена върховна власт от василевса, булето ( Съвета на старейшините) и Агората (Народното събрание). Ясно се долавят белезите на намалената сила на царската власт – свадата между Ахил и Агамемнон, зараждането на аристократичната република, характерна за бъдещата робовладелска държава. Полисът е поставен над всичко. Човекът извън него предизвиква съжаление и презрение. Затова саможертвата, избрана от Хектор, е най- висше войснско достойнство, а завърналият се у дома Менелай страда и плаче за убитите си другари. В ХVІІІ песен е представен древен съд, решението на кръга на старейшините, публичността като коректив на отклонението от общоприетите норми. Описаната оран, жътва, гроздобер създават пасторалната картина на мирен труд, от която струи ведрост и спокойствие на един хармоничен свят. Хорото, с което завършва делника, е друга илюстрация на живота – в празник „на пиршества буйни”. С описанието на сватбата се затваря кръгът на света на древните гърци – свят на хармонично родово общество, свят, чиито център е човекът. Така информацията, която носи древната поема „Илиада” за живота на гърците от времето на Омир, става ясно , че древните гърци са земеделски народ, занаятчии – майстори и воини, които имат развита празнична и регулативна система, познания по астрономия, но наивистични представи за света, Той е линейно място, състои се само от земите около Средиземно море, а в най- западния му край са островите, където отиват душите на мъртвите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + thirteen =