“За буквите” – Черноризец Храбър

„За буквите” принадлежи към старобългарската ораторска проза, като съчетава полемиката и апологията. Основният проблем на творбата е защита на славянската писменост от нападките и нейната възхвала. Авторът кратко, но силно и убедително защитава правото на съществуване и необходимостта от нея и я прославя като съвършено творение на официално признати светци. В произведението славянската азбука е осмислена като върховна ценност. ВСтъпителната част очертава етапите на развитие на славянската писменост. Нейната защита и възхвала, авторът търси и в гръцката азбука, посочвайки че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници. А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методи. Според автора липсата на собствено писмо измъчва славяните и Бог им помага да преодолеят тази трудност. Така появата на Кирил се явява част от Божия промисъл и тук се внушава идеята за богоизбраността на Кирил. . Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм. Същинската полемична част се състои от теза, антитеза и извод. Тезата представлява обвинение от страна на противниците на славянска писменост. Те са формулирани като въпроси, чиито отговори представляват антитезата на автора. Аргументите се основават на логика, исторически и библейски познания. Изводите утвърждават правото на съществуване на славянската писменост като подчертават нейната сакралност. Тезите на противниците са: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24?”, „Защо са славянските книги?”. Във финала полемистът прибавя още въпрос този път отправен към неговите противници:”Кой ви е създал буквите?” Черноризец Храбър умело защитава славянската писменост. Той показва, че е броят на славянските и гръцките букви е еднакъв -38,като прибавя и четирите знака от гръцката азбука ,които нямат звукова стойност , означават числа, и като преброява графическите съчетания от две буквени/двугласни/ като отделни знаци. Чрез исторически тълкувания полемистът не само показва своето знание по гръцка история, но внушава тезата, че славянското писмо е свещено, защото е дело на свят мъж и е еднократен чудодеен акт на Божия промисъл, не бавен ,последователен процес. Той оборва нападките, че славянското писмо продължавало да се усъвършенства, като показва ,че гръцката азбука е преминала далеч по-продължителна еволюция. Внушил пряката връзка между Бога ,неговия посланник Кирил и славянското писмо, Черноризец Храбър въвежда най-важния аргумент за своята защита- сакралността на произтичащото от Бога. Доказал свещеността на славянските букви и книги, когато сякаш кулминацията на спора изглежда преминала, сякаш кулминацията на спора изглежда преминала, който го превръща от защитник в обвинител..Той доказва превъзходството на славянските книжовници над византийските- добре знаят кой е създал тяхното писмо, за разлика от гърците, които едва ли знаят това. Черноризец Храбър задава своя въпрос ,когато вече е показал ,че той самият може изчерпателно да отговори вместо гръцките книжовници. В „За буквите” създаването на азбуката е очертано като съдбовно важен факт, без който народът не би имал своя истински път в вярата и в историята. Буквите са очертали славата и тя вече принадлежи на славяните. Истинския морален победител в сблъсъка е полемистът Храбър, наложил се със силата на своите аргументи. Победителят е каузата на славянските народи, тяхното слово, което е получило радостната небесна благословия.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 5 =