“За буквите” – Черноризец Храбър

Време и място на създаване на словото. Най-приемливата датировка за написването на “За буквите” е 893г. През тази година на българския престол се възцарява Симеон I след потушаването на антихристиянски бунт; столицата е преместена от носещата езичски спомени Плиска в новия Преслав; свикан е Пеславския събор, едно от най-важните решения, на който е признаването на нововъзникналия книжовен език, като официялен писмен език. Съдържанието на сказанието, звучащо актуално и полемично, безпроблемно се вмества в подобна историческа обстановка. След повече от седем години от пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България новият просветен български владетел вече има самочувствието и возможността да се опълчи срещу вътрешните и външните противници на славянизирането на култа. Плод на този стремеж е и съчинение на неговия сподвижник – преславския книжовник Черноризец Храбър. Най-вероятно творбата е била четена в първоначалния си вид на Преславския събор, когато е било необходимо, от една страна, аргументирано и категорично да се отхвърлят византийските домогвания и упреци, от друга – да се защитят авторитетно (т.е. от позициите на религията) старобългарската писменост, език и литература. Авторство. След определянето на мястото на “За буквите” в историческото време и пространство закономерно изниква въпроса за авторството. Една от основните дилеми пред изследователите на произведението се крие в тълкуването на заглавието “ О писменехъ Чръноризъца Хабра “. Въпросът е дали става дума за автора на сказанието или за създателя на славянската азбука, т.е. дали заглавието гласи “За буквите – от Черноризец Храбър” или “За буквите от храбрия черноризец”. Във втория случай би могло да се мисли, че заглавието не съдържа името на автора, а насочва към св.Кирил. В съвременната хаука въз основа на сравнителни езикови изследвания се е утвърдило схващането, че заглавието съдържа името Храбър. Оттук обаче отново следват две хипотези: дали Храбър е лично име или псевдоним. Учените, привърженици на второто становище са на различно мнение за това кой би могъл да се крие зад псевдонима Храбър. Техните предположения са свързани с Кирил Философ, Климент Охридски, Йоан Екзарх, зар Симеон I

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − 10 =