“За буквите”- защита на писмеността

Ревностен последовател на Крило-Методиевото дело, Черноризец Храбър е страстен негов бранител. Трезвата му преценка на учен, ангажиран със съдбините на своя славянски род го подтиква да напише безсмъртното си произведение “За буквите”. В тази творба с много страст старобългарският творец осъществява своята пламенна защита на славянската азбука, утвърждава и възвеличава славянската писменост. Своята защита Черноризец Храбър осъществява чрез композицията на съчинението. Условно то се дели на две части – историческа и полемична, които преливат една в друга и взаимно се обуславят. Мярата между тях, между спокойния, уравновесен и бурния, гневен тон определя съвършенството на творбата. Целенасочено и логично Храбър излага тезите, доводите и разсъжданията си в първата част на трактата. Прецизен фиолог, писателят доказва, че с гръцката азбука не може да се изрази фонетичното богатство на славянския език. “Но как може да се пише добре с гръцки букви…” и защитава убедително своята теза за необходимостта от писменост на роден език. Според учения и фиолога Черноризец Храбър възникването на всяко писмо, в това число и на славянското, е историческа необходимост, а не случайност. Обосновал в духа на славянската религия благосклонността на Бога към славяните – “човеколюбецът Бог … смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж”, писателят защитава и прогресивната идея за културното влияние между народите – “ И както гърците съставиха своите букви по образец на европейските, така и той – по гръцките” . Полемичната част на съчинението е страстна защита на славянската писменост. Използвайки композиционната схема “теза-антитеза”, авторът привидно приема обвиненията и аргументирано ги отрича, като същевременно ги градира. Първото обвинение според Храбър е абсолютно несъстоятелно и той лесно го отхвърля. По-сериозно в контекста на Средновековието е другото обвинение – “Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като европейските, римските и гръцките, които са още от началото и са приети от бога” . Богатата ерудиция на твореца му дава възможност да аргументира достойно защитната си теза и отново за улучи опонентите си в незнание и невежество – “Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, а сирийския, на който говорил Адам” … Достоен следовник на двамата братя Кирил и Методий, достоен последовател на техните хуманни и демократични идеи, Храбър излага демократичните си възгледи за равноправието на народите, за равностойния им принос в човешката цивилизация и внушава мисълта, че няма значими и незначими народи, че пред бога и пред човешкия прогрес всички са равни- “ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обчаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдейте и асирийците звездоброенето… на елините пък даде граматиката и философията”. Правейки обстоен преглед на историята на гръцката азбука, Черноризец Храбър внушава подтекстово дръзката и прогресивна мисъл за небожествения характер на писмеността – според автора бог вдъхва сили, увереност, дорба, талант, но писмеността е дело на човека. На обвинението, че славянската писменост е несъвършена – “Ако ли пък накой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега се нагласяват”, авторът отговаря със смели мисли, които противоречат на средновековните догми, и защитава своята идея за развитието-всичко на този свят се променя, развива и усъвършенства славянската азбука също, защото “по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за първи път”. Когато изгражда своята защита, чувствата на писателя градират. Гражданинът патриот Черноризец Храбър пише творбата си с ясното съзнание, че участва в един съдбовен за славяните идейно-исторически конфликт – борбата им срещу византийската политическа и културна асимилация. Защитата на славянската писменост включва и нейната възхнала. Без да се подценява достойнството на другите и най- вече на гръцката азбука. Храбър аргументирано извисява нашата писменост, сочейки безспорните й достоинства. С възторг той говори за светостта на славянската писменост и на великия учител Кирил – “Затова славянските букви са по-свети и по за почит,защото свет мъж ги е създал, а гърцките – елини езичници”. Поклонник на Кирило-Методиевото дело се гордее и с гениалността на първоучителя, с изключителните му способности , благодарение на които сам осъществява едно грандиозно и колосално дело – създава славянската азбука. “ А славянските книги сам свети Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години”. С нескриваема гордост Храбър говори за популярността на славянската писменост. Признателността към делото на двамата братя е основание за патриотичната гордост на писателя родолюбец и борец Черноризец Храбър, който в съчинението си “ За буквите” блестящо се справя с трудната и отговорна задача да защити и да възвеличи най-значимото събитие в славянската културна история – сътворяването на славянските букви .

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 4 =