Жанрови особености в “За буквите”

“За буквите” е риторическо произведение, принадлежащо към старобългарската ораторска проза. Трактатът на творбата може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература, има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката, a трактат с определена научна стойност , би могъл да се разгледа като научно изложение. “За буквите” е кратка творба, написана със завидна простота и конкретност, зад която обаче прозира безспорна образованост, знания в областта на религията, историята, гръцката писменост и култура. Патетичният стил, който заявява една обществено ангажирана и емоционално натоварена творба, който превръща “За буквите” в “начало на българската публицистика” . Творбата е изградена от три части: встъпление, същинска полемическа част и заключение. Във встъплението авторът се води от основния принцип на средновековния текст – да започва винаги от началото, от пораждането, но същевременно използва и друг класически риторически похват косвено убеждение чрез обективно излагане на въпроса. Текстът има огромно значение като исторически паметник, тъй като вярно очертава стъпките, по които се развива писмената традиция в България – писане с езически руни – “черти и резки”, след покръстването – писане на славянски с “римски и гръцки букви”, които не могат да предадат същинското звучене на славянското слово. Черноризец Храбър си служи тук с риторичния въпрос “Но как може да се напише добре с гръцки букви Бог или живот, .. или църква?”. Последният етап е свързан с появата на Кирил – представена като Божие чудо , като израз на Божието милосърдие – “След това човеколюбецът Бог, който.. не оставя човешкия род без разум … смили се над човешкия род и му изпрати свети Константин Философа…”. Встъплението съдържа скрито двиежението от хаос към космос, от страдание и объркване към благодат и порядък. Липсата на собствено писмо измъчва славяните и Бог им помага да преодолеят тази трудност. Така появата на Кирил се оказва част от Божията промисъл, а той е богоизбран, натоварен със свещена апостолска функция. Встъплението се оказва разгърната обосновка на появата на славянското писмо, неоспоримо доказателство за неговата святост, тъй като то е рожба на човек, изпратен от Бога. Авторът прави сравнение между създаването на гръцкото и на славянското писмо, за да внуши, че и по изграждането си новата азбука не отстъпва на съществуващите дотогава. Сходството между първата буква “А” в гръцкото и еврейското писмо, от една страна и славянското от друга, е опит да се подчертае равностойността на славянската азбука с останалите. Тезите на противниците на които се спира Черноризец Храбър са: Защо броят на буквите е 38; защо са славянските книги; защо продължават да се поправят славянските букви и в края на текста авторът прибавя още един въпрос, отправен към неговите опоненти: “Кой ви е създал буквите или превел книгите?” Аргументацията, с която той си служи при своите отговори, се базира преди всичко на логика и на исторически доказателства. Черноризец Храбър показва, че броят на гръцките и славянските букви е еднакъв – 38. Когато изяснява свещеността на славянското писмо, Черноризец Храбър на практика оборва основния аргумент на триезичната ерес – схващането, че гръцки, еврейски и латински са свещени, тъй като на тези три езика е бил поставен надпис на кръста, на който е разпънат Христос. Тук той си служи с древния аргумент, че най-свещено е онова, което произтича пряко от Бога. Преди тези езици е съществувал сирийският. Писателят излага тезата за стародавността на сирийския, тъй като тя му помага да отхвърли триезичието и да покаже, че трите езика не са първично свещени. Черноризец Храбър си служи както с библейска, така и с културно-историческа фактология, показва знания по история на гръцкото писмо и внушава тезата, че славянското писмо е свещено, защото е дело на свят мъж. Той изказва тезата, че създаването на славянската азбука е еднократен акт, в следствие на Божие внушение, “затова и славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а не елини-езичници”. Появата на Константин Философ е представена като Божи дар, което е чаканото избавление от незнанието. Внушил пряката връзка между Бога, неговия посланик Кирил и славянското писмо, Черноризец Храбър въвежда най-важния аргумент на своята защита – сакралността на произтичащото от Бога. Последният аргумент, който показва превъзходството на славянските книжовници над византийските е факта, че славяните добре знаят кой е създал тяхното писмо, за разлика от гърците. Автора задава своя въпрос, когато вече е показал, че той самият може изчерпателно да отговори вместо гръцките книжовници. Аргументът за образоваността на славянския книжовник е невидимо защитен и чрез самия текст, показващ знания както за библейската история, така и за гръцката античност и новосъздаващата се славянска традиция. С това той показва, че не само славянското писмо не отстъпва по нищо на останалите писмени системи, но и славянските книжовници превъзхождат със знания останалите. В заключение авторът намеква, че текстът “За буквите” се характеризира с една определяща черта – тоталната доказателственост – и тя има две хармонично съсъществуващи модификации – научността и импулсивността

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + nineteen =