Емилиян Станев – “Крадецът на праскови” – анализ

1.Заглавието (метафорични значения)- Не разкрива основната тема, но характеризира до известна степен главния герой и ситуацията , защото Иво открадва за себе си и за Елисавета любов и щастие от един разрушен свят във време на война.Светът , в който човешкият живот не е ценност, ревниво пази установените порядки чрез предразсъдъците на обществото .В опита си да намерят човешкото в едно жестоко време , героите нарушават правилата на обществения морал и така “открадват “ за себе си онова, което им липсва . 2.Преображението на Елисавета – Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на видно , но обедняло семейство, което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от човешка близост и любов.Тя не е доволна от съпружеския си живот и постепенно намразва мъжа си: ”Нейният съпружески живот не беше щастлив.” Елисавета изцяло се променя като личност , защото любовта й дава свобода( “От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета , която познаваше…”).От самотна жена с “чувство на отчаяние и малоценност”, която се вижда “пред прага на старостта “ , тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим.А накрая намира сили да защити любовта си чрез избора достойно да умре след смъртта на Иво. 3.Проблематизирани, утвърдени нравствени твърдения (кражба и крадец) – Думите “ кражба” и “крадец “ служат като допълнение към описанието на пленника, характеризират го по определен начин, но в текста техния смисъл е по-различен от традиционния – макар че пленникът наистина и в буквалния смисъл открадва. 4.Чуждият Обретенович – “Под окъсаната офицерска униформа се показваше измършавяла плът ,обгорена от слънцето … краката му бяха боси и одраскани.Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист,личеше че е хубав мъж.” – Героят е чужд войник , враг , но за Елисавета той е преди всичко човешко същество . 5.Любовта срещу отчаянието- дълбоко погълната от отчаяние, обзета от нещастната си съдба, Елисавета само мечтае за щастието, но когато среща любовта, то вече е реалност.Така тя заживява друг живот, който , макар и кратък, осмисля цялото й битие , затова и този нов живот се превръща в достойна цена за изживяното щастие. 6.Срещата между Елисавета и Обретенович в 6 част (мотивът за светлината и мрака)-“дълбоко в душата й нещо трепна”- тя дълго го е очаквала. “Върху светлия, рязко изрязан фон на отворената врата се мярна сянка и миг след това там се показа пленникът.”- неговата “сянка” буди в нея силно вълнение и трепет, тя е толкова зашеметена, че всичко й се струва “насън”. 7.Любовта в текста- Любовта в текста е представена като нещо нередно и неморално за предразсъдъците на обществото , но за Елисавета не е така. Тя отчаяно търси щастието и когато го намира, се старае да го изживее по най-пълноценния начин. 8.Войната – Още началото на повестта започва с войната (“тъкмо привършваше Първата Световна Война.”) и като че ли в последователно станалите и слели се една с друга войни се усеща цялото безсмислие на човешката история , основана на вражди и разрушения. Чрез образа на войната се характеризира образът на полковника , който поражда страх във всички:”Войниците се вдървяваха, щом го зърнеха, подофицерите трепереха за частта ,която обучаваха, офицерите се червяха или бледнееха …” , “От него се бояха всички най-вече ние , децата…” 9.Портретите на героите – 1.Елисавета –“Тя беше красива жена ,преминала първата си младост, и сега излъчваше уморената и презряла хубост на отминаващо лято.В големите й очи се долавяше нещо замислено ,твърдо ,дори мрачно.”,”Тя изглеждаше че е една от :”бездетните и незадоволени жени”. Съпругат й е представен като “суров човек” и “неговият сприхав характер стана причина тя да се чувства самотна и преждевременно остаряла”.Той я потиска и й отнема любовното и човешкото щастие, което заслужава. Иво е представен като “сръбски военнопленник”,”той имаше продълговато лице, мъжествена брадичка и открито ,интелигентно чело”. 10.Кинематографични похвати – промяната на ракурса , осветлението и плана на изображение в текста- в текста са използвани много контрасти- светлина-мрак, любов-омраза, отчаяние- щастие; използвани са и герои антиподи;отделните сцени , образи и картини бързо се редуват , а смяната им придава напрежение , което съответства на драмата в душата на героинята. 11.Раздвояването на повествователя- Структурата на текста пояснява, че разказвачите всъщност са трима – първият, условно го наричаме “автор”, е зрелият човек, който се връща в родния си град и воден от спомените, отива да се сбогува с бащиното си място, което току-що е продал. Вторият разказвач е старият учител, чиято вила е съседна едновременно на лозето на полковника и на лозето на първия разказвач. Вторият дял на повествованието се води от името на трети разказвач- използвайки ролята на свидетел. 12.Природата и човешките състояния -Природата в текста е представена по два различни начина.Първият я характеризира като “пустиня, като прах и миризми”. Поражда усещане за самота,пустош и безнадеждност. Вторият поражда чувтства за живот ,за оживление и ново начало.Това ново начало поражда спокойствие в душите. “На другия ден вятърът престана и над земята легна чудна тишина.”, “…преждевременна есен неусетно бе заместила лятото.Спокойният, избистрен въздух бе чудно мек, изпълнен с уморена и кротка светлина.” 13.Стихийността на човека и неговата овладяност – пример за това е поведението на Елисавета- тя е както страстна ,волна и свободна в избора си , така и подчиняваща се на обществения морал и еснафските предразсъдъци. 14.Сблъсъкът между природа и цивилизация –Цивилизацията претърпява промени и развитие,които се отразяват и върху природата.Естественото у Елисавета и Иво надделява над наложените от цивилизацията норми. 15.Връзка с лирическия герой на Дебелянов в “Скрити вопли” – и в двете творби главните герои търсят нещо изгубено – лирическият герой на Дебелянов пътя към покоя и хармонията на дома, а Елисавета щастието си. 16.Връзка с “потомката” на Елисавета Багряна – в “Потомка” героинята е изгубила миналото си, корените си,но ги намира, когато се опитва да разбере себе си , а в “Крадецът на праскови” Елисавета иска да заличи безсмисленото си и отчаяно настояще , без да търси упование в родовите корени. 17.”Свобода и избор” в текста – Свободата и щастието – две от най-важните ценности на човешкото .Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen − 15 =