Емилиян Станев – “Крадецът на праскови”

Едно от най-големите постижения не съвременната българска литература –„Крадецът на праскови” е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните годи-ни на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна война. Чрез творбата си Е.Станев утвърждава любовта като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата,спомагащи за един по-добър свят. Сюжетното действие коментира любовта между двамата главни героя – Елисавета и Иво.Внушена е идеята,че свободата и щастието са най-важните човешки ценности,които са невъзможни по време на войната и на предрасъдаците.В повество-ванието е защитена темата за невъзможната любов,за непълноценния човешки живот и за омразата,която прави любовта неосъществима. Още в заглавието на повестта читателят открива основния конфликт.А именно проти-воречията между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стреме-жи на личността.В сюжета на повестта военнопленникът е „реабилитиран” ,защото дава любов на Елисавета,която по-късно заплаща с живота си. Четейки повестта „Крадецът на праскови”,читателят забелязва една прераждаща се и непобедима сила на любовта.Тази любов предизвиква противопоставяне на две двойки образи: от едната страна са полковникът и ординарецът,а от другата Елисавета и Иво. Образът на полковника в повестта не е много описателен.В очите на читателя той изглежда смешен и жалък с изкуственото си достолепие.Той е непреклонен,жесток и в известна степен деспотичен.Въпреки че е трудолюбив,честен и се стреми се да защити българските национални ценности,той си остава надменен.Полковникът носи всичко негативно,което войната изгражда в него и хората.Той е човек,който се е научил да мрази.За него военнопленниците са презрени същества,незаслужаващи да живеят.Чрез образа му е внушено,че войната заплашва всички нравствени идеали и ценности. Елисавета е нещастна със семейния си живот.Любовта между нея и полковника е невъзможна.Тя е жена,преминала първата си младост и бивша учителка.Малко по малко тя загубва способността си да се наслаждава на нещата около нея,да обича и да бъде щастлива.Светът,в който живее, не й предлага нищо друго освен монотонно ежедневие и скучен брак.Елисавета обвинява съпруга си за пропиления си живот.Тя смята,че той я е купил с блясъка на офицерския си чин.Отчаянието й е подсилено от факта,че тя е бездетна.От описанието на полковника и жена му става ясно,че тяхната любов е невъзможна – той е жесток, тя е добра и милосърдна.Тя е мечтателка,а той е практичен и организиран. В такъв момент Елисавета е връхлетяна от любовта си към военнопленника.Той й е духовно близък и учител като нея.Умее да открива и да се наслаждава на красотата,це-ни любовта и я противопоставя на омразата,не е подвластен на националистическите идеи,което го превръща в пълна противоположност на полковника.Иво е мъж,под-властен на емоционални подбуди.Откъснат от роднини и близки,самотен и гладен, ђ І ј ’ Не любовта към вкусните плодове,а убийственият глад го кара да прескочи оградата и да открадне праскови.При първата среща на Иво с Елисавета,пленникът е мръсен,необръснат и дрипав човек.Но любовта между двамата възниква спонтанно.Но дори тяхната любов е невъзможна в условията на омразата,предизвикала военни действия срещу две нации.Националният конфликт задълбочава личната драма на Елисавета.Макар съпругът й да й предлага спокойствие и добър живот,той не съумява да я дари с нежност и подкрепа,от които се нуждае така силно романтичната й фигура.С времето Елисавета осъзнава,че тя и полковникът живеят в два различни свята.Несъвместимостта е очевидна – полковникът е въплъщение на казармения ред, а душата на героинята се нуждае от простор и любов. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елисавета любов й дава Иво Обретено-вич.Любовта между красивата българка и сръбския пленник е искрена и дълбока,но драматична и невъзможна. В един от диалозите с мъжа си Елисавета защитава тезата,че хората трябва да бъдат по-човечни.Полковникът приема думите й за некоректни и за него те са „даскалски приказки”.В образа на пленника Лиса вижда близък по душа човек.Тя насилствено е омъжена,а той насилствено е напуснал класната стая.Тя обича музика,а той е учител по музика.Тя иска да реализира милосърдието си,а той търси помощ и краде,защото е гладен,измъчен и унизен.Любовта между Елисавета и Обретенович е невъзможна,защо-то обществото я отрича.Тя е жената на български полковник,а любовта й ще се приеме като национално предателство. Любовта между Елисавета и Иво е невъзможна и по трета причина – тя е психологи-ческа.Ожесточеността на времето и патриархалното възпитание се съчетава в образа на ординареца.Той е ограничен и прост войник,но верен на полковника.Става свидетел на възникналите чувства между Елисавета и пленника.В края на повестта напрежението между Лиса и войника се повишава.Тя има чувството,че е следена.Въпреки,че няма преки доказателства за любовта между Елисавета и Иво,ординарецът основателно се съмнява в тях.Това предизвиква неговото презрение.Той е овдовял селянин,който сигурно не е безразличен към привлекателната господарка и има чувство за малоценност,защото в нейните очи е незначителен.В него се събира гняв,чиято естествена проява е убийството на пленника.Любовта между Елисавета и Иво завършва трагично – той е убит,а тя се самоубива.Внушена е идеята,че смисъл за живот няма щом е отнета свободата,щастието и любовта. В творбата е защитена идеята,че в крайна сметка любовта побеждава.Независимо от трагичния край на творбата,любовта между двамата е жива.Заради нея Елисавета разцъфтява,заради нея пленникът се връща,за да се сбогува и намира смъртта си.Най-категоричното обвинение срещу жестокостта на войната е силата и нежността на любовта,която побеждава дори смъртта.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 1 =