Десетте божии заповеди и нашето съвремие – ЕСЕ

Отношението на хората между им винаги е било съпроводено със сложни и непредсказуеми взаимоотношения, еднакво важни за личността и общността, в която те живеят. В древността, когато човекът прави своите първи крачки в социалното си развитие, в поведението му към другите е съществувала забраната над всичко, нарушаващо сигурността и интересите на общността. Той се подчинява на установени правила от страх, а не по убеждение. Еволюцията при социализирането му в общността е свързано с появата на религията. Във всички свои разновидности тя се стреми да подчини необходимостта от социални и морални ограничения. В свещената книга на християнския свят – Библията, и особено в Десетте Божи заповеди намираме свидетелство за повеждането на човешкият род в нова насока на духовно развитие. Никой не може да отрече въплътения в тях стремеж на човека да разграничава доброто от злото, воден от вярата си в Бога. Пътуването на древноеврейската общност, предвождана от Моисей не е нито леко, нито кратко – продължава 40 години. В стремежа си към свобода и към правото си на избор, евреите преживяват много изпитания и колебания в истинноста на избрания път. Затова още в началото Бог решава да им вдъхне вяра и сила. В подножието на планината Синай Бог решава да поднови с тях вечния съюз като с богоизбран народ, като им връчва заповедите си записани на каменни плочи – скижали. Десетте Божи заповеди залагат на доброволното и осъзнато чувство на отговорност у всеки човек за личните му действия. От древни времена човекът е склонен както на неизмерно зло, така и на безгранично добро. Тяхната преценка зависи само от него. Единствено за неосъзнтия и безотговорен човек не съществува разлика между двете. Заповедите са формулирани кратко, ясно и недвусмислено, така че лесно да достигнат до човешкото съзнание. За древноеврейската общност чрез тях се е проверявала готовността да живее в свобода, която да цени като върховно благо. Нарушаването на една от тях показва че все още някои са недостойни за нея. Първите четири заповеди уреждат отношенията между Бога и хората, утвърждавайки връзката между тях. Първата заповед потвърждава монотеизма – избора на един Бог като свидетелсство за нарасналата отговорност на човека в отношението му към доброто и злото. Политеизма (многобожието), което се е срещало сред еврейския народ, позволява изкупването на греховете чрез богато жертвоприношение. Монотеистична религия слага край на това. Първата заповед прави свещена личната връзка между човека и Бога, ако той наистина го носи в душата си. Затова не е нужно да си прави други идоли, както пише във втората заповед. Тя насочва вниманието не към земното и материалното, а към духовното. Единствено вярата е нетленна и може да бъде притежание на човека, която не може да му бъде отнета докато е жив. Третата заповед не допуска обезценяването на основната ценност – Божията помощ. Затова човек трябва да внимава как изговаря Божието име и със съзнанието, че то не може да бъде споменавано за каквото и да е. Четвъртата заповед отразява отношението между делничните и празниците, между работата и законната почивка. Така както Бог сътвори света за шест дена и на седмия си почива, Той поиска и неговите творения – хората, да последват примера му. Втората част на Десетте Божии Заповеди – от петата до десетата отразяват взаимоотношенията между самите хора. Петата заповед, учеща на почит и грижа към родителите, е нов момент в човешките взаимоотношения. Обичта към родителите, чувството за синовен дълг и следването на Божията повеля към добри дела са белези на едно по издигнато в духовно отношение общество. Седмата и деветата заповед са обединени от отношението към човека към честността. Независимо дали, за да задоволи мимолетните си страсти, или се поддава на лъжата и лъжесвидетелстването с цел лична облага, човек винаги причинява тежка вреда на хората, които нямат никаква вина за деянията му. Слугуването на страстите и на користта да предадеш ближния води до нарушаването на всички останали Божии заповеди. Изискането за чистота на нравите, помислите и делата регулира едни от най-деликатните човешки взаимоотношения. Осмата и десетата заповед са свързани с плодовете на чуждия труд и усилия. Прегрешение пред Бога и пред общността е да се прекрачи лекомислено границата “свое-чуждо”. Показвайки заповедите на Бога, човек загърбва доброто и се отдава на злото като негово отрицание.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + 16 =