“Дамата с рентгенови очи” – Светослав Минков

Творчеството на Светослав Минков са нещо съвсем ново, нетрадиционно за литературния свят от 30-те години на 20-ти век.Градът в неговата белетристика е населен с хора автомати, с малки, незначителни, бездуховни същества. “Дамата с рентгеновите очи” е огледало на ограничения и безсмислен живот на хайлайфа. В разказа писателят, описвайки света на хората марионетки, внушава, че богатството, задоволството, фалшивите цели, липсата на ценностна система, превръщат живота на висшето общество в безсмислен, изпразнен от съдържание, а самите герой – в марионетки. В този гротесков свят парите и удоволствията са издигнати в ценностни критерии, човекът се е превърнал в роб на ограничени и елементарни емоционални стандарти. На фона на чакалнята в института за разхубавяване, авторът разкрива гротесковия образ на “висшето общество” от началото на 20 век. Иронията на писателя се насочва срещу духовната ограниченост на хайлайфното общество, което само си създава самочувствието на висше общество (художественото повторение на епитета „благотворителни“ завършва с едно „благотворително кокетство“, граничещо с гротеската). Видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сам определил себе си като „висше общество“. Но именно липсата на духовност ги принизява – авторовата пародия се превръща в отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Човекът в това общество се е превърнал в роб на ограничени и елементарни емоционални стандарти. Описвайки гротесковия свят на богатите и фокусирайки своя поглед върху мислите, чувствата, преживяванията и възприятията на Мими Тромпеева, авторът защитава тезата, че хайлайфното общество се изражда и физически, и интелектуално, и душевно, ставайки подвластно и ръководено като марионетка от социалното битие. В начина, по който авторът избира главната героиня на разказа, е заложена идеята за духовното унифициране на личността. Разказът е класически пример за сатира, в която комичното и сатиричното не се реализират чрез стълкновения и противопоставяне на героите, а са в ситуациите и в преценките на главната героиня за хората и своя социален кръг. Със средствата на сатирата Светослав Минков умело иронизира и отрича недъзите и пороците на хайлайфното общество. Още от първото изречение на разказа авторът фокусира вниманието си върху хората –марионетки. Дамите в чакалнята на “Козметикум Амулет – салон за дамска хирургия” са “елегантно облечени, грижливо гримирани”. На фона на тази чакалня се изгражда образът на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – името му е художествен знак за заниманията му и тяхната „значимост“. Като „владетел на глупците“ той има задачата да коригира „природните недостатъци“ на своите клиентки и „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Богатството им дава възможност да се превърнат в “приказни хубавици”, но то не ги прави духовно богати и ценностно ориентирани. Мими Тромпеева е неотделима част от своя свят, в който единствена ценност представляват физическите дадености. Името на героинята е иносказателно (tro,per ) Единствената значимост за хайлайфа са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се различава от стандартната форма. Физическите несъвършенства и непривлекателност я подтикват да потърси спасение в салона на Чезарио Галфоне. Във фабриката за илюзии тя ще се превърне в “неподражаема богиня на хубостта – една феноменална Венера на 20-ти век, с парафинени гърди и рентгенови очи”. Представата за щастие на героинята се измерва в категориите на средата , на която принадлежи. Искрената й болка и страдание се пораждат от несъответствието й от себеподобните от “аристократичните кръгове”. В света на “бомонда” духовитостта е принизена до разказване на пикантни вицове, културата – до уличните песни, интелигентността – до познаване на парфюмите, а възпитанието – до прилагането на етикета за хранене (“чистенето на зъбите с клечка при официални динета”). Светослав Минков изобличава глупостта, суетата и безличието на “аристокрацията” от началото на 20-ти век, за която от първостепенно значение са хубавата външност и материалното богатство. Всеки, който не притежава и двете бива отхвърлен и изолиран. Със своите рентгенови очи, Мими Тромпеева придобива способността на “вижда” през хората и да открива истината за тях. „Кривогледите“ очи на главната героиня са детайл от картината на хайлайфното общество – деформираното и неестественото заемат „сериозната“ поза на оценка и когато се трансформират в странното и необичайното „рентгенови“ очи, те са отново неотделима част от същия този свят. На преден план се оказват скелетите и атлетичните тела на представителите на хайлайфа. Героинята с нескрита симпатия и одобрение приема липсата на мозък. Повърхностното и неангажиращо поведение е емблема за заобикалящия я свят, но в изразите на Мими звучи искрена радост от “докосването до тази видимост – невидимост на така близките й и сродни същества. Висшето общество е “живо гробище” Населявано от “скелети без мозък и същества “със сърца мънички като врабчета”. Чрез рентгеновите очи на героинята писателят осмива бездуховната същност както на носителката им, така и на обкръжаващата я среда. То е отблъскващо, но героинята не изпитва неприятно чувство.Авторът не противопоставя Мими Тромпеева на обществото. Чрез искреното й признание на радостта, той отразява естествената й принадлежност към същия този свят. Иронията постепенно преминава в сарказъм и самоизобличение. Анатомията измества представата за човека, като единство от духовна и физическа даденост. “между петнайсетината кавалери нямаше нито един с мозък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им – ах, какво телосложение”. Видимото е достатъчно и единствено необходимо – богатството да компенсира липсата на мозък.” Уж мислите на човека идели от неговия мозък.”…………. “Може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си………” Измеренията на любовта в се вписват в общия пародиращ и саркастичен тон на разказа. Любовта и уважението се трансформират в богатство и пари. Крайната цел на героинята е да се омъжи за милионер и това осмисля нейните действия. В света на хайлайфа важни са парите и тяхното количество, защото по тези критерии се определя дали един човек е стойностен или не. Бракът не е по любов , а по сметка. Бракът е сделка, покупко-продажба: “Един милион в аванс и два милиона след сватбата”. Св. Минков дискредитира героите си в саморазкриването на собствената им духовна ограниченост – мечтата на Мими Тромпеева се съсредоточава в хермелиново палто и бален тоалет. Така „идеалната двойка“ се очертава в контекста на цялостното художествено внушение като неразделно единство от две тела сред множеството от парфюми и съвършени скелети. Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ иронизира един пародиращо-иронизиращ свят на марионетки и герои кукли. Писателят поставя много въпроси – за духовните ценности в човешкия живот, за отношението на човека към света и към собственото му битие. Представителите на “висшето общество” приемат статута на автомати, на кукли. Те не са разкрити като характери, нито като съдби или индивидуалности, а чрез действената си функция в условността на един гротесков свят.

loading...

One Response to “Дамата с рентгенови очи” – Светослав Минков

  1. Мога ли да използвам това като се има предвид че мойта тема е за илюзиите и истините за човека??!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × 5 =