Героическото поведение в „Илиада”

Описана като “превъзходна енциклопедия за живота на древните гърци”, “Илиада” представлява една творба, наситена с емоции, битки, величие и смелост, човешка сила и слабост. Омировото произведение не е просто история на Троянската война, то разкрива чувствата, мислите, действията, начина на живот на елините. Именно в това се състои художественото й богатство. Героите в “Илиада”са описани като борбени, силни, красиви и решителни личности. Те държат на честта и доблестта си, щастието им се изразява в самоусъвършенстването им, в това да осигурят подобаващ начин на живот за семейството и близките си. Те намират щастието в свободата, славата, гордостта и непреклонния човешки дух. Нещастието им се изразява в моментите, в които те осъзнават, че не са толкова силни, колкото биха искали, в моментите, в които не могат да прогонят мъката си или когато усетят горчивия вкус на провал. Даже и най-силният духом човек изпитва моменти на трудности. Моменти, в които дори силата на духа и борбения характер не могат да му помогнат да излезе от това състояние. Въпреки това героическото поведение надделява. Така е и с героите в “Илиада”. За пример ще разгледаме поведението на двамата основни герои в творбата, а именно Хектор и Ахил. Те живеят в един свят на битки и героизъм, свят, в който непрекъснато се доказват и в който трябва да бъдат силни във всеки миг от живота си. Макар и имайки моменти на слабост, героите в “Илиада” имат предимно героическо поведение. Пример за героично поведение е сбогуването на Хектор с Андромаха в шеста песен. Изправен пред дилемата между от една страна живота и семейството, а от друга – честта и славната, почти сигурна смърт, Хектор избира смъртта. Той знае, че може да умре, знае, че може никога повече да на види жената и детето си, но въпреки това избира да рискува, защото желае да се бори с враговете си, а не да бяга от тях, тъй като той е типичен пример за герой и съответно с героическо поведение. Андромаха знае каква ще е очакваната развръзка, знае, че е много вероятно да не види повече съпруга си, но не може да го застави да остане с нея, защото го познава. Разбира го и не желае да го промени, знае, че борбеният му дух няма да го остави да се предаде пред опасността, защото той е истински мъж, който не се отказва нито за миг пред опасността. Въпреки това прави последен отчаян опит да спре мъжа си, но той не се вслушва. Дългът го зове и той не може да се откаже. В двадесет и втора песен се описва битката между двете лица на героизма. След като се среща очи в очи с Ахил, Хектор отначало се плаши и започва да бяга около стените на Троя, гонен от страшния, безмилостния и непоколебим Ахил. Тук се показва човешкото качество на Хектор – страхът, но не след дълго Хектор, настигнат от Ахил, трябва отново да се превърне в герой. Събирайки смелост, той вече наистина трябва да посрещне Ахил като мъж и най-вече като герой, защото не може да бяга повече. Той казва: „Сега ме подтиква сърцето отново да те посрещна: аз теб да убия или да загина.”. Ето признака за героизъм на Хектор. Докато Хектор е воден от сърцето си и дълга си, то Ахил е воден предимно от желанието за мъст поради смъртта на неговия приятел Патрокъл. Ахил точно поради тази причина се връща във войната. За разлика от Хектор, който се бие за семейството си и за честта си, Ахил по-скоро се бие за самото отмъщение, воден от злоба и ярост. В крайна сметка се оказва, че тези двама главни герои не се различават толкова. Те се бият и сражават за собствени цели, но Хектор се бие за много по-благородни и героични идели. Те са двете лица на героизма в очите на древните гърци и в очите на Омир. Те са достойни да бъдат наречени герои, макар и че най-накрая и двамата са мъртви. До последно те се държат като истински войни.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × one =