Волята за свобода (Прометей) срещу силата на съдбата (Зевс) – “Прикованият Проме

Трагедията “Прикованият Прометей” на Есхил се състои изключително от монолози и диалози, заключени между две основни събития-приковаването на Прометей и изпращането му в подземното царство. Ако приемем разбирането, че “действие” означава преход от един в други, противоположни състояния, резултат от взаимоотношения между дееспособните герои, трагедията е лишена от действие. Тя е съсредоточена около един образ с необикновено дълбок смисъл и идейна натовареност. Това, което може да се смята за развитие на действието, е постепенното наслагване на трагизма в образа на Прометей, достигащ до необикновени измерения в края на трагедията. В митологията Прометей е бог на поколението от титаните, свързан с огъня и занаятите. Когато Зевс сваля от трона своя баща Кронос, Прометей е от малкото титани, приети добре от новия бог, защото му оказват помощ. Постепенно Прометей е изместен от олимпийския бог Хефест и добива ролята на локално божество. Старите богове и хората взаимно се зачитат и живеят в мир, но новият владетел Зевс решава да ги унищожи и да засели Земята с нов, по-добър човешки род. Единствен титанът Прометей се противопоставя и за да спаси хората, им дава божествения огън, науките, занаятите, изкуствата. Властта на Зевс е все още млада и неутвърдена, затова той наказва жестоко Прометей, като го приковава за планината Кавказ. Вината на Прометей не е само спасяването на хората. Той е прорицател, знае кой ще свали Зевс от трона на Олимп и как може да отклони съдбата, но не желае да издаде тайната. Упоритият му отказ предизвиква Зевс и той го подлага на изпитания за векове в подземното царство Аид, после отново го връща на скалата. Черен орел, пратен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майка му Тетида молят Прометей да се подчини на Зевс, но той е все така непреклонен. Знае съдбата си и очаква героя Херкулес. След много години Херкулес идва и убива орела. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна: синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея. Есхил се опитва да внуши важни общочовешки идеи, не по-маловажно е да се покаже героят като бунтовник, хуманисти богоборец. Също така той иска да помогне на читателите да осмислят пътя, по който Прометей се превръща в символ на реалното човешко безсмъртие. Понеже за хората от 5в. пр. н. е. митът е твърде познат, Есхил има нелеката задача не просто да им разкаже познатото, а да го изтълкува чрез героите и конфликтите с цел да се предизвика катарзис у многобройната публика. Затова е редно да се види как и защо е показан сблъсъкът между двамата антагонисти:Прометей и Зевс. Още в Пролог вестителите, освен че изпълняват посредническа функция, в духа на изискванията към античната драма излагат на показ и определени нравствени концепции. Сблъсъкът е косвен, но внушенията са преки и убедителни. Според религиозните схващания на епохата – Прометей и Зевс са равностойни:силни, последователни, настъпателни, неотстъпчиви, неподатливи на чуждо влияние, носители на определени идеи. Но съвременният изживява някои колебания относно истинската сила на Зевс. Той разчита на пратениците, които може да манипулира, в “диалога” с Прометей (Пролог). Явно е, че не намира път към тайната (Парод). Върховният бог действа от позиция на силата (Екзод). Дори от гледна точка на тогавашната епоха Зевс нарушава етиката в общуването. За да се вникне в характера на главното действащо лице се проследява как и защо Прометей изразява своето отношение към различните крепители на Зевс. Очевидно е мълчаливото му презрение към Власт и Сила(в Пролог). Личи насмешката му към Океан (в 1епизод). Показва се истинската стойност на страданието чрез позицията му спрямо Хермес (в Екзод). Но може би най-цялостно се разкрива Прометей чрез монолога, от който проличава неговата голяма цел. Особена симпатия събужда стремежът на героя да запази създаденото за човешкия род, а не само да се освободи от вековните мъчения. С драматичния си бунт той стимулира вярата на хората и утвърждава силата на Земята. От диалозите на Прометей с неговите противници могат да се направят изводи относно онова, което той презира най-силно:липсата на собствена позиция, което позволява манипулирането на съзнанието от по-висшестоящите. Като най-големи пороци той определя измяната, угодничеството, приспособенчеството, раболепието, хамелеонщината, лицемерието, двуличието, коварството. Не на последно място поставя безсилието на слугите на боговете, празното добродушие, страха, човеконенавистничеството. Всички “срещи” с опонентите му го доказват недвусмислено и категорично. Текстовете във всяка част на трагедията са достатъчно убедителни. За да се обхване по-цялостно образът на Прометей, е необходимо да се види какво място в трагедията заема мотивът за съдбата. И в религиозния, и в житейския си смисъл този мотив звучи в цялата трагедия. Чрез него се създава конфликтна ситуация. Той изяснява трагическата вина на Прометей (в Пролог). Подвигът на героя се свързва с непримиримостта и нравственото надмощие над по-силния, който е на власт с помощта и на Прометей. Този мотив дава повод за размисли и се превръща в път към осмисляне цената на свободата. Колебание предизвиква въпросът дали делото на Прометей намира отзвук. Явно личи от текста, че никой не застава открито на негова страна. Вярно е, че Хорът на Океанидите го оплаква и му съчувства. Хефест и Йо също изпитват състрадание към него, но нямат сили и възможности да му помогнат. И в това е парадоксалното в създадената ситуация: прав е, но го оставят сам; помага на другите – те не го подкрепят. Приковаването му е своеобразно възмездие за проявената недалновидност от негова страна, когато е подкрепил Зевс за възкачването му на престола. Оставен сам, той може да прецени грешката си и да преоцени своето поведение, за да бъде по-неуязвим занапред. Причината за изолацията на героя е страхът от върховния бог. Затова Прометей трябва да извърви докрай сам своя труден път. Когато личността е принудена от обстоятелствата сама да се справя, тя става по-неуязвима, понеже може да предвиди повечето случайности и да не се уплаши от тях. В този смисъл не е трудно да се открият и водещите нравствени добродетели в поведението на главния герой: твърдост, непреклонност и последователност, любов към човешкия род, възвишеност на порива към законност, истина и свобода. В създалата се неблагоприятна за героя ситуация, дори омразата към враговете на човечеството и към техните апологети не може да се приеме като рушителна позиция. Но най-голямо събужда последователността на героя, който не познава трагическата безизходност на положението. Зад поведението на титана прозира желанието на Есхил да изобрази определен тип човешки характер. Съдбата на Прометей е трагично-героична и възвишена. И точно това, че не се страхува от мъченията и мъжествено ги понася, го прави още по-голям герой. От какво е породена вярата на Прометей в бъдещето, след като не среща подкрепа в настоящето? В текста има достатъчно податки, които показват, че тази вяра се опира на истината, на която служи героят съзнателно и убедено. И ако сега той получава нравствена подкрепа от отделни личности, то не е далече времето, когато целият човешки род ще му бъде благодарен за делото. Доказателство за това е днешното отношение на човечеството към трудното и рисковано дело на Прометей. Прометей и Зевс са непоколебими по отношение на предварително взетото решение и последователно го отстояват. Но героите влизат в конфликти и противоречия, които им струват скъпо. Дори онези, които са манипулирани от върховния бог, едва ли биха били единни, ако попаднат в друга, в екстремна ситуация. Океан изживява моменти на колебание, преди да реши каква да бъде основната му линия на поведение. Следователно, това не са напълно статични герои в класическия смисъл на думата. Макар че липсва психологизмът на изображението, те са изправени пред избор и решението им би могло да има непредвидими последствия не само за тях. Към характера на Прометей води финалната сцена в трагедията “Прикованият Прометей”. От изводите, които могат да се направят тук, зависи в голяма степен и изграждането на определена мотивационна представа не само за героя, но и за възприемателите. Усеща се, че злото, макар и временно, тържествува, понеже движещ мотив за поведението на Зевс е безсилието, раждащо насилие. Върховният бог съзнава, че е само физически, а не нравствен победител в конфликта с човеколюбеца Прометей. Личи, че прикованият титан няма да се откаже от желанието си да помогне на хората да победят унизителното невежество и сами да създават бога. Сега вече не е невъзможно да се посочат и проблемите, поставени за разглеждане от Есхил чрез образа на Прометей: за силата на творческото начало в живота, за цената на свободата, за неутолимия стремеж към прогрес, за необходимостта от повеждането на борба срещу насилието и неговите крепители, за вечния конфликт между знанието и невежеството, между истината и лъжата, между физическата и духовната сила. Прометей наистина е вдъхновен борец против тиранството и застоя и като такъв въздейства и днес с духа и държанието си. Прометей и Зевс защитават два различни идеала. Първият утвърждава човека и се стреми да му помогне да прогресира. Вторият налага волята си с насилие и се стреми към унищожение на хората. Конфликтът между тези две крайни позиции Есхил изобразява като конфликт между две силни личности.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 − nine =