“Бай Ганьо в банята”

. Интерпретация “Бай Ганьо в банята” 1. За какво говори текстът? (1) „Бай Ганьо в банята”, както и останалите анекдотични разкази от гар¬ата част на Алековата книга, се отличава с устойчивост на фабулата. Некултурният балканец пътува в чужбина с търговска цел. Тъй като не познава европейската култура и нормите на поведение, често в резултат на агресивността и нахалството си героят попада в конфузни ситуации. Именно такава ситуация той в основата на „Кай Ганьо в банята”. Анекдотичната история е построена върху ясна фабула. Бай Ганьо се появява във виенското кафене „У Мендля”, като се натрапва на вниманието на един непознат българин — Стойчо (разказваме а историята). Представено е подробно описание на екзотичния външен вид на Бай Ганьо. Търговецът на розово масло нахално изисква да бъде заведен на баня. На път към лятната къпалия Стойчо напразно се опитва да запознае сво* пътник с някои от забележителностите на Виена и когато става дума за паметника на Мария Терезия на площада между музеите, Бай Ганьо дърпа новия си познайник. с репликата: „Я виж онази там, със синия фустан, а? Как ти се виж-а? Абе, я ми кажи, как ги познавате вий коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а?” Основната ситуация в разказа е свързана с конфузията, която Бай Ганьо предизвиква сред смаяните немци в банята, Най-напред отново описан външният вид на героя — този път — в натура, с влакнати гърди и с шаарени от чорапите нозе. Описват се „подвизите” на Бай Ганьо в басейна, завършили със самохвалните удари на героя по гърдите и знаменитата реплика: „Булгар! Булга-а-р!” Следва патетично-ироничното тълкуване на тази реплика от страна на разказвача, в което Бай Ганьо е наречен сливнишкият герой, алканският гений. Разказът завършва с репликата на търговеца: „А бе я по-итай имат ли сапун… я виж нозете ми на какво са заприличали.” По повод на Ганьовите думи разказвачът завършва: „И наистина, нозете му не представля-аха най-подходящ модел на Аполона Белведерски. (…)” 2. Как говори текстът? (2) Въпросът, как се говори в текста на Алековата книга „Бай Ганьо” и конкретно в „Бай Ганьо в банята”, е от изключителна важност по отношение а темата, зададена чрез заглавието на съчинението. Това е така, защото срещата на Алековия герой с Европа е изговорена, разказана, предадена през погледа на разказвача българин — в случая — Стойчо. Всеки от разказвачите в Бай Ганьо” познава ценностите и нормите, присъщи за два различни културни модела — българския и европейския. Героят разказвач е интелигентът, кой-з оценява високо чуждия културен свят. Той е знаещ, културното му пространство далеч надхвърля житейския и светогледен хоризонт на Бай Ганьо. Героят разказвач се интересува от чуждите културни достижения, умее да ги оцени, владее и се съобразява с правилата, наложени в Европа. В този смисъл разказвачът и Бай Ганьо могат да се нарекат герои антиподи. (3) В началото и в края на „Бай Ганьо в банята” разказвачът предлага под¬обен словесен портрет на пътуващия български търговец. Първо той е опи-ш като „широкоплещест, черноок, чернокос и даже чернокож”, облечен „в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши н един врачански бастон под мишница”. След това, когато Бай Ганьо излиза от съблекалнята и се явява в натура, не е пропуснат един детайл — нашарените му от чорапите нозе. Този образ ще се появи отново в края на разказа и ще ста¬не повод за ироничния”‘ коментар на разказвача: „И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Лполопа Белведерски. Шарките на чо¬рапите му бяха се отпечатали на кожата — и без това нечиста и обрасла.” Не¬веднъж литературните критици отбелязват, че Бай Ганьо като литературен ге¬рой е апсихологичен и абиографичен. Може би именно в „Бай Ганьо в баня¬та” е представен най-детайлизираният портрет на героя, но и в случая физичес¬кият облик на героя има функцията не да го индивидуализира. Стиловият срив, породен от несъответствието между редингота, от една страна, и червения по¬яс, калпачето и бастуна — от друга, има символичен смисъл, чрез който се подчертава симулативното приобщаване на българското към европейското. (4) Неохотата за възприемане на чуждото, която проявява Бай Ганьо, е из¬разена чрез равнодушните реплики на героя, докато спътникът му се опитва да го запознае с някои от забележителностите на Виена: „А, тъй ли е?”; „Знам . аз.” Когато Стойчо посочва паметника на императрица Мария Терезия, Бай Ганьо сочи другаде — към „онази там със синия фустаи”. (5) И в този разказ, както и в цялата първа част на Алековата книга, вни¬манието основно се спира върху нормативизираните зони в чуждото простра¬нство — към местата, които изискват определен тип поведение и спазване на регламентирани правила. Именно в тези зони най-драстично се проявява кул¬турната изостаналост на българина. Затова пък непознаването на нормите от негова страна е компенсирано чрез проява на нахалство и арогантност. Дос¬татъчно е „да видим” как се държи героят, когато си взема билет на касата — как иска ресто с шаване на пръстите; как на усмивката на касиерката — знак на учтивост, той отвръща, погрешно разбирайки я като покана за флирт, е вли¬ване на маслени очи в жената и като изразява чувствата си със своеобразна кашлица и засуква левия си мустак. Смешен е и опитът на Бай Ганьо в този мо¬мент да изглежда престижно, като говори на румънски. (6) Храненето, грижата за тялото са важни белези, по които може да се съ¬ди за определен тип култура. Поведението на Бай Ганьо в басейна с демонстра¬цията на различни „стилове” плуване, самопредставянето му с гръмогласното „Булгар! Булга-а-р!” са най-силните акценти върху различността на българс¬кото и европейското. (7) Някои дребни наглед детайли, като например шаването на пръстите, за да се поиска рестото на касата, решението на героя да не оставя драгоценните си мускали в стаята за дрехи, търсенето на пирон в банята и оставянето на вър¬зопа със стока така, че да е под очи, насочва към още едно различие между българското и европейското, за което в своята статия „Бай Ганьо — преносвачът на граници” говори проф. В. Стефанов. Става дума за онова драматично за българите изоставане по отношение на икономическото и институционално¬то развитие, на което са осъдени в границите на Османската империя. Амбулантният търговец Бай Ганьо е цялото си недоверие към институциите, със страха от ограбване, конто умножава джобовете по дрехите му, е маргинално явление в Европа. (8) От особена важност за интерпретацията на поставения чрез заглавието проблем е това, как в текста непосредствено се говори за българското. Нека най-напред спрем вниманието си върху диалога, с който започва срещата меж¬ду разказвача Стойчо и Бай Ганьо: — Извинете, господине — казвам му аз със смирено учудване, — аз ня¬мам удоволствието да ви познавам. — Какво? Не ме познавате ли, каиш? Ти нали си българин? — Българин съм. — Е? — Е? — Е хайде, ставай да се разхождаме. Какво ще киснеш тука? Мен ме каз¬ват Ганьо. Ставай! *- (9) Начинът, по който Бай Ганьо влиза в контакт с непознатия българин, издава не само нахалство и фамилиарност, резултат на малокултурност. Зна¬менателна в този диалог е употребата на името „българин”. Оригинално сблъсъкът в различното отношение към българското е изразен чрез недоизказаните въпроси, които си разменят участниците в диалога, произнасяйки един след друг междуметието Е?. Нека към този момент прибавим и своеобразната кулминация на анекдотичното в разглеждания разказ — момента, когато Бай Ганьо гордо се представя с „Булгар! Булга-а-р!”. Като контрапункт на тези ганьовски словесни жестове тълкуването на разказвача, който иронично при¬бавя към думата българин изразите сливнишкият герой, балканският гений. Така чрез употребата на националното име в „Бай Ганьо в банята”, както и в цялата Алекова книга, се проблематизира националният идеал. „Българин” и „България”, издигнати във висотите на духа през Възраждането, във времето на Бай Ганьо стремително се принизяват към битовото. Ако отново си послу¬жим с оценката на проф. В. Стефанов в посочената статия, националното за Алсковия герой се е превърнало „в стока”. 3. Какво казва текстът? (10) Избраният анекдотичен разказ проблематизира българското в синх¬ронен план — читателят възприема едновременно два културни модела на българското: единия — изявен чрез поведението на Бай Ганьо, а другия — чрез оценъчната позиция на разказвача спрямо Бай Ганьо. „Бай Ганьо в баня¬та” проблематизира българското и в диахронен план: поведението на пътува¬щия търговец, начинът, по който той използва думите „българин”, „българс¬ко”, чрез контрастната асоциация насочва към употребата на тези изрази през високото Българско възраждане. Казано по друг начин, в избрания разказ е проблематизиран националният идеал. (11) Ако обобщим казаното дотук, разказът „Бай Ганьо в банята” демон¬стрира и различията между българското и европейското, и различията в самото българско, което в миналото си е било сплотявано от националния идеал за свобода. В своето настояще българското е загубило своята монолитност, а идеалът — първоначалните си смиели — нещо, което подтиква българите да поемат по различни пътища. III. формулирай тезата В достатъчно общ план може да се каже, че в главата „Бай Ганьо в банята” българският културен модел е проблематизиран чрез изобразяване на телесно¬то полагане на героя и на неговото поведенческо проявление в публичните зо¬ни на европейското културно пространство. В тази перспектива външният вид на героя и сблъсъкът на „поведенческите граници” на двете култури извеждат напред внушенията за симулативния характер на срещата между българското и европейското, за некомуникативността между тях. IV. Аргументирай тезата 1. Първа структурна част — Телесното полагане на българина в чуждото културно пространство /./. Подтеза В тази глава от книгата читателят се среща с най-детайлното портретно описание на героя. В съответствие с разбирането за неговия абиографизъм и апсихологизъм (проф. Н. Георгиев) и физическият облик не е прицелен толко¬ва в индивидуализирането му. Чрез стиловия срив в облеклото на героя твор¬бата постига важното внушение за симулативния характер на срещата между двете култури (сравни с началото на книгата). 1.2. Аргументация Можеш да облегнеш разсъжденията си по аргументиране на тази подтеза върху началните абзаци от интерпретацията на художествения текст (№ 1—3). 2. Втора структурна част — Поведенческо проявление на българското в публичните зони на европейското 2.1. Подтеза Както в цялата първа част на книгата и тук интересът на разказвача е фо¬кусиран върху „поведенческите граници”, сблъскващи присъщите за всяка от двете култури нормативизирани пространства. В тези зони, свързани с изиск¬ване за определен тип културно (т. е. регламентирано от норми) поведение, на¬мира недвусмислен израз некомуникативността на двете култури. Нейно про¬явление са начините, по конто участниците в срещата компенсират по своему непознаването на „чуждите” поведенчески норми. 2.2. Аргументация Тук като опора за разсъжденията по аргументиране на подтезата ще изпол¬зваш останалата част от интерпретацията (абзаците под № 4 10). V. Определи обхвата и съдържанието на въвеждащата част и заключителното обобщение 1. Въвеждаща част Като въвеждаща част към разработването на проблема за срещата между българското и европейското в конкретната глава можеш да използваш начал¬ната част от абзац № 1 на интерпретацията. За улеснение ще го повторим — „Бай Ганьо в банята”, както и останалите анекдотични разкази от първата част на Алековата книга, се отличава с една устойчивост на фабулата. Некултурни¬ят балканец пътува в чужбина с .търговска цел. Тъй като не познава европейс¬ката култура н нормите на поведение, които спазват европейците, често в ре¬зултат па агресивността и нахалството си героят попада в конфузни ситуации. Именно такава ситуация стои в основата на „Бай Ганьо в банята”. 4 2. Заключително обобщение Най-лесно можеш да обобщиш резултатите от разсъжденията си върху проблема от заглавието, като използваш заключителния абзац (№ 11) от руб¬риката „Какво казва текстът” в интерпретацията.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 + 3 =