“Азбучна молитва” – Константин Преславски

Сред най-значимите произведения на старобългарската литература е акростихът “Азбучна молитва”,написан от Константин Преславски и посветен на официалното приемане на славянската писменост в България.В творбата се преплитат чувство на городост и вълнение от факта,че най-сетне славянските народи ще могат да почитат Бога на собствения си език. “Азбучна молитва” е една незабравима,лирична творба,защото тя вълнува както с отразяването на религиозните възгледи на един вярващ християнин, така и с чисто човешките душевни вълнения на автора родолюбец. Условно творбата се разделя на четири части,първата от които е молитва към Бог за вдъхновение и сили,за да бъде труда на Константин Преславски достоен и богоугоден. Втората част илюстрира нуждата на новопокръстените да се превърнат в истински християни,представена е като една символична молитва,възхваляваща могъществото на Господ.Предпоследната част е лична молба на автора към Всевишния да го доближи до себе си ,за да може изпълни важното си дело подобаващо.Завършекът на произведението е възхвала на Светата Троица ,така то цялостно придобива образа на молитва. Акростихът има форма на едно символично обръщение към Господ.Представя Константин Преславски като един вярващ християнин.Той се моли както за славянския народ,така и за себе си и за своето дело.Двете неща са и взаимно свързани,защото той копнее чрез славянското слово и чрез мисията си да приближи народа до Бог.Тук се преплитат двата образа на автора – на религиозен човек и на родолюбец.Старобългарският поет отдава огромна почит на създателите на книжнината и желае да е достоен да продължи делото им.В “Азбучна молитва” се преплитат чувства на гордост ,вълнение и трепет от това,че най-после славяните ще могат да почитат Бог на своя език. Дълбоко затрогваща и искрена е молбата на Константин Преславски към Бога.Като един истински християнин той се обръща към Твореца с желанието да му помогне да се справи със задачата си: Аз се Богу моля с тия думи…. ….Господ дух прати,живоворящия за да вдъхне в сърцето ми слово, което помощ ще даде на всички… Авторът се моли за себе си,за да може чрез неговото дело да бъде облагодетелстван целия славянски народ.Той силно вярва,че именно словото е най-пряката връзка на хората с Бог и че чрез него те ще го опознаят по-добре.Писмеността е тази,която приобщава хората към свещената красота.Молителят призовава Господ да му даде вдъхновение,за да напише със славянски букви божието слово и така да помогне на народа си да се доближи до него. Във времето в което живее Константин Преславски християнската вяра се счита за водеща към напредък и израстване на народите.Славяните не правят изключение и това се опитва да внуши авторът : Лети сега и племето славянско, Към кръщене се устремиха всички, Желаещи да се нарекат твои хора… Метафоричният първи стих представя полета като такъв към Божията мъдрост и като едно сплотяване на славяните около християнските ценности.Полетът е един символичен подем на народа.И тук отново е вмъкнат призив към Бог “Но подай ми днес обилно слово”.Представяйки желанието на народа си да се доближи до Бог,авторът отново подчертава важността на своята задача и отново моли Господ за помощ.Тук се появява и образът на героя,издигнал ръце към небето, читателят вече може да усети силно копнежа за “мощно слово” и сила,а молитвата придобива по-личен характер. В третата част на творбата вече личи по-интимния облик на молитвата.След като е подчертал многократно важността на делото си за целия славянски свят,сега книжовникът се моли единствено да е достоен да го изпълни.Преплитат се и библейски образи “фараонска злоба” и “херовимска мисъл и ум”,които изразяват христянската нравственост,като контрастните им значения обозначават греховността в устрема към извисеност до Бога.В тази част на “Азбучна молитва” се появява и идеята за приемственост. “аз на Учителя си следвам пътя”.Тоа показва готовността на поета да тръгне по стъпките на светите братя .Прозвучава гордостта на книжовника и неговото преклонение пред делото и паметта на Кирил и Методий.За него те са идеал,който той иска да следва. Отдадената молитвена възхвала на Светата Троица във финалната част звучи едновременно като прослава на “един нов народ”,достоен да бъде равен с всички останали,тъй като е приел Божието слово,както и като една последна възхвала на Господ.За последен ът се преплитат двата образа – на вярващия християнин и на писателят-родолюбец. “Азбучна молитва” е една творба прославяща както светостта на християнството,така и важността на словото.Авторът вярва,че служенето на Бог на собсвения език на славяните ще устреми народа към Господ,той е убеден,че това е не само път към мъдростта и вечността,но и начин за самостоятелно духовно и културна развитие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two + 10 =