“Азбучна молитва” – есе

“Азбучна молитва” е едно от първите произведения на старобългарската литература, поместена в “Учително евангелие” като стихотворна част на предговора.Тя пронадлежи към декламативната поезия с религиозен характер.В нея се подчертава свещеността на славяското писмо и значението на новата християнска вяра.Произведението съдържа четиридесет стиха – четиридесет е библейско число, симболизиращо преход. В произведението лирическият герой се обръща към Бог за да му помогне да пише мъдро и ясно евангелското слово.Светът на творбата е боговдъхновен,нраствената цел на молителя е всеобщо духовно пречистване и успех, а не лично спасение.Творецът проповядва искрена братска обич която е символизирана от триединството Бог,слово,любов,християнски символи,изразяващи смисълът на божественото. Най-често в молитвата човек изповядва съкровените си болки и мечти с надеждата, че Бог ще го подкрепи.Авторът отправя молба към Бог за да даде духовни сили да му служи вярно и да предаде християнското послание на всички славяни.Азбучният акростих създава усещане за ритуалност на словото и изпълнява художественото пространство със съкрална молитвена тишина.Като камбанен тържествен звън в безсмълвието на духовното съзерцание оттеква гласът на словото.Неговото начало е в душата, в съзнанието и мисълта на човека. “Аз бого се моля с тия думи” – човекът сам е открил светлината на словото,сложил е начало на своето духовно сливане с Бога.Първите видими знаци от “буквеният дъжд” сливат човешкото и божественото в пространството на невидимия свят. Словото и господ – дух стават синоними в съзнанието на лирическия аз.Те са духовно съезмерим с гласа на Бога, със светлината на неговото незрино битие.Мисълта се изпълва с плам и молитвата търси словото за да продължи диалога с божествената светлина,запалена от християнската вяра в душата: “ето я прави път да тръгнат всички живи в твойта заповед причиста”. В личен и общославянски план е молитвата на поетичния аз.Той показва жаждата на новопокръстените да станат истенски славяни.Монологичната форма на изповедта прераства в диалог на “славянското плеше” с “милостта на кръста”.Това е голямото откровение за спасената от мрака и духовна светлина в славянска културна мисъл.Словото на проповедта слива духа на славянската общност с мъдростта на божията мисъл за спасение на “вси твари живи”.Словото е цел на молитвата, но и средство на лирическата проповед:”да направя ясно и твойто слово за народа”.Величието на духа поднася своята благодарност пред света тройца за “евангелския дар” – светлината на словото.То просветлява ума,стопля сърцето”днес, во век веков и до амина”. В “Азбучна молитва” звучат ясно гордостта и радостта както на автора,така и на славяните от духовното преобщаване към Бога.Тази творба крие вълнението на цяла епоха от нашата култура – от това ,че предпокръстените славяни се открил един нов свят на духовно търсене и богопознание.

loading...

One Response to “Азбучна молитва” – есе

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen + 3 =