“Азбучна молитва” – възхвала на словото

В изграждането на България като средновековна християнска държава и нейния принос в европейската култура особена роля имат личността и делото на Константин Преславски .Неговата многостранна дейност на духовен водач и проповедник, на книжовник и творец е съизмерима с мащабите на епохата ,белязана от културния подем на новопокръстените славяни и наречена “Златен век на българската култура”. Сред най-значимите образци на старата българска литература се откроява “Азбучна молитва”,призната от изследователите като първа стихотворна творба. Цялостното творчество на книжовника достойно продължава делото на братята Кирил и Методий за разпространение на православната християнска вяра , проповядвана сред българския народ на говорим и разбираем за всички старобългарски език.Като ученик на първоучителите , преминал през изпитанията на изгнаничеството и завърнал се в България , книжовникът вдъхновено продължава святото дело , убеден, че славянската азбука е е благословена от Бога и свещена.Създавайки богослужебни книги , той успява да изпълни дълга си като религиозен водач,епископ на Преслав , но и успява да остави оригинални произведения ,доказателство за изключително поетично майсторство. “Азбучна молитва “ е написана около 894 г., когато новопокръстения български народ трябва да се приобщи към християнския свят и в своя духовен полет да се доближи до Божиите истини.Поетичнита творба е съставена като лирическо въведение към направените от Константин преславски преводи на неделни евангелски проповеди ,включени в сборника “Учително евангелие”.Тя отразява както религиозните възгледи на вярващия християнин ,така и личното вълнение на родолюбеца ,което изпълва творбата с неповторим патос на вдъхновение .Написано преди повеч от хилядолетие по конкретен исторически повод ,стихотворението вълнува и днес с вдъхновеното послание за словото като”светилник на живота”, който осветява пътя на хората и народите към духовно усъвършенстване и спасение . Названието на стихотворението отвежда към смисловата натовареност на поетичния текст-традиционна християнска молитва се обвързва с обновяващата сила на словото , “което ще бъде за благото на всички”.Божието знание е въплътено в писаните текстове на Светото писание , което достига до новопокръстените славяни чрез старобългарската азбука , създадена с Божията благословия от светите братя Кирил и Методий .За възхвала на благословената и свещена писменост и за утвърждаването на старобългарския език като богослужебен е използван акростиха.Глаголическите букви са подредени в своята азбучна последователност .Още в древни библейски времена на началните букви се е отдавало изключително значение като на носители на истиността на Божието слово.В старобългарската литература този похват е заимстван от старогръцката християнска книжнина , където гръцките букви подчертават универсалния характер на християнството в сравнение с юдеизма.Чрез акростиха се откроява значението на християнската символика ,която допълнително засилва замисъла и внушенията на творбата.”Азбучна молитва” съдържа 40 стиха , въпреки че буквите в глаголическата азбука са 38.Числото 40 има свещен смисъл за християните , защото то символизира прехода от едно състояние към друго и обозначава началото на всяко значимо библейско събитие .В контекста на на създаването на “ Азбучна молитва” и нейните послания свещеното число символизира прехода от мрака на невежеството към светлината на божествената премъдрост . Някой изследователи виждат в съкралното число 40 възможност текстът да беде разделен на четири части по 10 стиха . Това разделяне се основава на ролята на числото 4 в християнската култура и насочва към символиката на жестовете , сред които най-значимо е прекръстването .Четирите части на творбата символично съответстват на прекръстването (прогонването на злото ) , след което задължително трябва да последва християнската молитва .Символика, талантливо вплетена в художествения текст, носи скритите послания на “Азбучна молитва “ като един от най-забележимите образци на християнската поезия с декламационен характер . По форма творбата напомня традиционната християнска молитва , чрез която вярващия общува с Бога , като търси помощ и спасение в земния си път. Предано и откровено,Константин Преславски се обръща към Бога: “създателю/на видими и невидими неща “, с молабата : “Господа – живия дух –изпрати/да вдъхне в сърцето ми словото ,/което ще бъде за благото на всички /живеещи по твоите заповеди .” Личностното присъствие е категорично заявено в началния стих чрез личното местоимение : ”Аз се Богу моля с тия думи”,и се противопоставя на представата за анонимност на твореца в християнската култура . Категоричната лична позиция контрастира и на молбата за благото на всички ,които следват Божия закон .Заради праведните християни твореца търси Божията подкрепа и моли Божието слово да укрепи духа им, а въплътеният в Божите закони ”голям светилник на живота” да освети пътя на всички,които търсят духовни дарове.Образът на словото както в цялата християнска литература , така и тук е разгърнат в няколко насоки – тое символ на Бога и неговата творческа мощ , тое вдъхновение за отделния човек ,път за духовно усъвършенстване и всеобщо спасение .Към светлината на евангелските истини е устремен новопокръстеният народ.Метафоричният стих: ”Лети сега и славянското племе “ ,образно внушава идеята за покръстването на народа като полет към светлината на Божията милост и премъдрост .Полетът на хората е подкрепен от словото като Божи дар , което укрепва вярата пречиства от земното и тленното и извисява духа.Светлината на Божия закон , въплътен в евангелското слово , сплотява славянското племе и позволява на народите да се приобщят към ценностите на християнския свят.Така се открояват и основните проблеми в епохата , в която приемането на християнската вяра е израз на прогресивно развитие .Макар написана по конкретен повод,молитвата се превръща в лирическа изповед на православния хирстиянин. Началното обръщение се подема и развива в молба обръщение към трите равноправни лица на божественото единство –Бог Отец, Син и Светия Дух , в което акцентът пада върху молбата за “изобилно слово “ като синоним на сила и мъдрост.Така се утвърждава духовната творческа мощ на Светата троица и се градира възхвалата на божествената същност на словото .Особена поетическа изразителност за сливане на искрена молба и възхвала е постигната е стиховете : Ръцете свои дигам нагоре Да получа и мъдрост от тебе, Защото ти даваш на достойните сила И цериш всяко същество. Жестът на издигнатите нагоре ръце, характерен за молещия се човек ,визуално изразяват духовно извисяване и доближаване до Божията сила и премъдрост. Библейските образи:”фараонска злоба “ и “ херовимска мисъл и ум” изразяват християнската нравсвеност , като контрастните им значения обозначават греховността и изкушенията в устрема към извисеност, към близостта до Бога .Приел “силата на шестокрилите” , чрез вдъхновенното слово , описващо Божите чудеса , българският книжовник изповядва: Сега вървя по дирите на учителите. Следвайки името и делата им, Ще направя явно евангелското слово… В молитвения си зов Константин Преслвски заявява готовността си да следва пътя на светите братя Кирил и Методий и косвено възхваля новата славянска азбука-най-прекия път към Божията мъдрост.Първоучителите са вечно млади , защотот чрез създадената от тях писменост се постига божественото знание , което обновява и преражда новопокръстените българи и поставя начало в историята им .Поетът желае да направи “ явно евангелско слово” за “ един нов народ” на собствения му език и така да ускори полета му към християнските ценности.Той е убеден , че това е не само пътят към мъдростта и вечността , но и начин за самостоятелно духовно и културно развитие , предначертан от светите братя Кирил и Методий . Вграденият в стихотворението акростих индиректно прославя старобългарската азбука,нейната обновителна и възраждаща сила. Отдадената молитвена възхвала на Света Троица във финалните стихове звучи едновременно като прослава на “един нов народ” , който е приел Божието слово и е достоен да пребъде във вечността .Стихотворението отразява както важен исторически момент –покръстването на българите и присъединяването им към християнската цивилизация , така и деята за духовна мощ и културния напредък а народа ни. Написана в средновековна България,творбата “Азбучна молитва” отразява обновителния дух на епохата , наречена “Златен век на българската култура” , и осветява пътя на народа ни през вековете с посланието, че Бога е всеки човек и народ , който чрез родното слово се стреми към духовно извисяване и културно обновление .

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 + 13 =