“Азбучна молитва” – анализ

Произведението „Азбучна молитва” е създадено в самия край на девети век. То е едно от най-старите от вида си и е образец на декламационната поезия. Делото на Константин Преславски е напълно оригинална част от старобългарската литература. Отразява атмосферата на епохата на културен и политически възход, последвала приемането на християнството и утвърждаване на богослуженето на роден език. Творбата има ясно изразена четириделна структура. В нея вся ка част носи свой собствен смисъл, който допълва общото послание. Първата е молитвено обръщение. Втората дава представа за копнежа на новопокръстените да достигнат до познание на Божиите истини. Третата част съдържа молба за избавление от злото и скръбта, както и за вдъхновение. Четвъртата отдава възхвала на Светата Троица. Още първият стих гласи: Аз се Богу моля с тия думи: … Текстът на „Азбучна молитва” започва с традиционното за жанра обръщение към Бога. Авторът отправя молбата си по конкретен повод- търси вдъхновение и богослов преди да започне да поучава вярващите чрез беседите на учителното евангелие. Смиселът на съкровените му думи не е затворен само в реалната ситуация. Творбата отразява желанието на новопокръстените да получат Божиите дарове. В това второ десетстишие авторът се позовава на могъществото на Бога. Именно заради окрилените свои сънародници Константин Преславски копнее за „обилно слово”, за „ум и сила”. Произведението дава израз на вълнението на книжовника , който следва пътя на своите учители и продължава апостолската им дейност, носейки съзнанието, че по този начин установява плодоносна традиция. Творецът пише: … о, Троице, пресвята и пречестна, Във радост превърни ти мойта мъка… Тези думи показват, че авторът моли едновременно както за избавление от злото и скръбта, така и за вдъхновение, защото: … На шестокрилите приел мощта, Аз на учителя си следвам пътя… Творбата преминава в типичната за всеки средновековен текст завършваща форма. Писателят отдава тази последна част на възхвала на Светата Троица. … Отцу и Сину и Светому Духу, На него чест и крепост и прослава, От всичко дишащо и сътворено, За всички векове и навеки, Амин! Стихотворният предговор към учителното евангелие на Константин Преславски, известен повече като „Азбучна молитва” е образец на декламационната поезия. Това е едно от най-ранните произведения от този вид не само в старобългарската, но и във всички славянски литератури. Безспорно е, че акростихът има мнемонически характер. В произведението на Константин Преславски точно чрез този похват се постига внушението, че славянската азбука е свещена. Буквите ни са дело на свят мъж и чрез тях става възможно славяните да се докоснат до библейските истини. Творбата изразява радостта и гордостта на своя автор, че неговият народ е осъществил прехода от мрак към светлина, от езичество към християнство, от безпросветност към знание: … Лети сега и племето славянскиюо! Към кръщение се устремиха всички, Които желаят да се нарекат твои хора… Образът на словото е централен за творбата и следва да се тълкува в три аспекта- като символ на Бога, като знак за приобщаване на българите към „великите народи”, защото Бог „говори” на техния език и като средство за творчество на книжовника. Творбата е наситено с лиризъм и патос обръщение към създателя на „видимия и невидимия” свят, в което поетично майсторство, миселта и чувството се сливат в хармонично цяло.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − five =