“Автобиография” на Бранислав Нушич – Биография на Балканския свят

“Автобиография” е възлово произведение на Б. Нушич. В него са заложени основни конфликти, които ще се разгърнат в драмите и комедиите му. Времето в   “Автобиография”  е отчетливо изразено. Началото е свързано със свето и погледа на детето. Един марионетен театър, който се среща и в късното творчество на Нушич. Играта на децата е кривото огледало, в което се оглежда света на възрастния.

Комедиите му се отличават с голяма концентрация на сюжета в рамките на сценичната цялост. Връзката между отделните действия в произведенията му е силно изразена и непосредствена. С вроденото си чувство на комедиограф Нушич очертава и финала на отделните действия. Силата на неговия комизъм не се носи от комедийния характер. Това не е комедия на характери, а комедия на Ситуациите. Това  обуславя и ролята на редица драматургични елементи, преди всичко на прословутата фарсовост, на оня неподражаем хаос, който владее сцената в края на всяко действие, защото финала се превръща в сатирична хипербула на съвременната действителност. Като правило всеки един от героите идва, за да заплете още повече действието, като елемент от абсурда на всичко онова, което ни заобикаля. Именно този хумор, който не произтича от характерите, а от ситуациите е носител на сатиричната картина на света. Този свят, който писателят още с първите си стъпки не приема. В тази картина на преден план излизат абсурда и нелогичността. Затова и хумора не е насочен срещу героите, а срещу причините, които са ги направили такива. Сатирата е срещу действителността. Заради това и в неговите комедии обикновено възникват два плана, които постоянно се преплитат. Първият е добродушния поглед на писателя, а втория е самоизобличението на героя му. Това обстоятелство определя най- често фарсовостта на комедиите му. Тя може да е на нивото на безобидния смях, но може  да бъде и обобщаваща сатирична метафора. Типа комедия, която е характерна за Нушич са тези, в които има непрекъснато растящо комедийно напрежение. Търси героите си в бита. Те носят много колорит и това е една от най- силните страни на произведенията му. Бита и битовите отношения остават за Нушич неизчерпаем източник на комедийни типове и ситуации. В комедийте на Бранислав Нушич като характерни елементи се срещат и честоповтарящи се фрази, чрез които се постига удивително точна характеристика на персонажа. Характерен за него е героят, който се побира в рамките на една фраза. /напр. Преза/. Така в комедиите присъства цяла една тема: за съдбата на малкия човек, а тя по своеобразен начин е свързана с целия останал свят. Единство на мястото и действието Нушич постига като поставя героите си под един покрив. В основата на сюжета в неговите комедии стои преди всичко историята на едно семейство. Писателят тръгва от там, за да очертае картината на обществените нрави. По този начин се променят и мащабите на неговата сатирична типизация. Ако в първата комедия Бранислав Нушич възприема света през призмата на пародийното несъответствие между претенции и същност на героите си, то в по- късното си творчество променя гледната си точка. В последните комедии “Покойник” и “Мистър долар” – света вече се е разголил безочливо и не крие своите пороци, а се опитва да ги утвърди като добродетели, и се домогва до въвеждането им като норма. Така възниква и една от най- ярките форми на типизация на порока като норма. В това се крие и огромната горчивина, и спотаения ужас, които водят към трагизма. Така се стига и до гротескните образи, напомнящи марионетки. Като стига до новите форми на сатирична изява Нушич променя и принципите, по които изгражда сюжета на своите произведения. Сега вече двигател на действието и  основен обект се смесват едно лице. Този стремеж е осъществен изцяло у “Г-жа министершата”. Пряката изява на  отрицанието довежда и до такива сатирични средства като гротеска и авторска намеса. Най- значителните произведения на Бранислав Нушич са като огледало на целия балкански свят, в които балканският човек може да види релефно очертано своето лице и да реагира като г- жа Живка.

Явлението хомобалканикус

Когато става дума за начало на явлението Хомобалканикус, то винаги е свързано с поговорки. Самото явление не подлежи на дефиниция и всеки опит да се вкара в рамки е обречен на провал. Това явление е по- интересно и по- пълноценно като слух, отколкото като реалност. Бранислав Нушич дори смята себе си за “първи опит на това сближение”. Това начало тъне в тайнственост и мистерия. Ако е вярно, че кръвта говори сигурно е само, че този особен език е странна смесица, в която  водят борба всички балкански езици. От това  неясно начало произтичат и голяма част от бедите на хомобалканикус, защото преди да познае света, който го заобикаля, преди да се роди – той вече е попаднал в Ситуация. И спроред Нушич той вече е закъснял.

Началото на явлението  хомобалканикус в никой случаи не е преди, а е след създаването на този свят. И радостта от раждането е съпроводена с неприятното усещане за закъснението. Тъмният и неясен произход, слуховете и закъснението са основната причин, проради която балканиският човек гледа с недоверие към онова, което го заобикаля и очаква опасности отвякъде.  От една страна той е защитен в дома и семейството, но от друга – самата му природа е в противоречие с тях.  В това е и първата предпоставка за конфликта със средата, в която излиза. И ако патриархалният модел акцентува върху единството, цялостта, яснотата в отношенията, това е противоположна ситуация, в която се ражда новото време. Балканският човек не скъсва окончателно с тази атмосфера, защото тя е част от неговия бит. Неясният герой на Нушич още с първата си проява влиза в конфликт с всичко и всеки. Контрапозицията е продиктувана не от това, че е конфликтна личност, а поради неговата същност. Тази предизвикателност и враждебност на вече създадения свят е основната ситуация, в която са корените на поведението на балканския човек. Ключът на загадката е именно Ситуацията. Това е най- важната сфера, в която се подвизава балканецът. Тя – ситуацията – е неговия хронотоп. Неговото въздесъщо времепространство.

Особен интерес за нас представлява ситуацията като възможнаст за наблюдение и анализ на балканския човек. Началото – то е синтоматично. В  полунощ е раждането на хомобалканикус, т.е за него няма време, епоха, в която да се роди. Има само ситуация, взета като безвремие – устойчиво, консервативно, проявяващо се в рамките на ситуацията. Извън нея няма друго. Развитието на балканския човек е в изключителна зависимост от ситуацията: ограничено във времето. От друга страна географските реалности отново подчертават затвореност и ограниченост. Усещането за ограниченост води до стремежа да се ускори движението от страха пред свършващото време.Опит да се догони или просто да се избегне това, което вече е познато от предходна ситуация. Това движение, погледнато от страни наподобява бягане на място и води до суматохата – като съдържание на ситуацията. Затова героят на Нушич върви от порта на порта и пита коя порта има вратичка, т.е. търси страничен вход. Този стремеж да се заобиколи централният вход е породен от новата ситуация. Портата не е врата, но пък правият път е най- дългият. Така се откроява един конфликт, който е драматичен по своята същност – конфликта видимост-същност. И Нушич прави безпощадна характеристика. Наивно детското е отстъпило пред безцеремонното, пред доскоро подтисканото. Пред комплексите за малоценност. Светът на стойностите е друг. На повърхността е смехът, но основния пласт е сатиричния разрез на балканския човек. Тук народопсихологията е повече от битието. И вината е в обстоятелствата и ситуацията,  коита са принудили хомобалканикус да бъде такъв.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − 13 =