Яворовата представа за любовта като хармония в съзидателната сила, разкрита в “Ще бъдеш в бяло””

Сложен и драматичен е емоционалният свят на Яворовия лирически герой.Мъчителното му търсене на духовни и нравствени опори,на смисъл в живота преминава през социалното страдание в постоянно лутане из лабиринтите на живота. В любовната лирика на Яворов има в голяма степен автобиографизъм, произведенията му експресивни и специфични.Това го превръща във всепризнат поет-класик на любовта.Той достойно извоюва мястото си в пантеона на българската литература.Националният връх в любовната лирика се дължи не само на жанровото богатство, а и на философското тълкуване на възвишеното чувство-любов. Музите на поета- Мина Тодорова и Лора Каравелова го вдъхновяват да напише едни от най-мелодичните стихове,който превръщат неговите блянове и мечти в оригинални и чувствени произведения.Пречупвайки живота през призмата на философските му разсъждения любовта е представена като реална,драматична,красива,извисена и мистериозна сила,която обладава човешката душа.Тя преминава през съмненията на несподелената любов ,,ето усъмних се най-подир/ в невярата тревожна-искам мир”,през болката и страданието ,,веднъж ли съм се спъвал в съсипни”,през възторга от интимната близост ,,и с вяра ще разкрия аз прегръдки,/загледан в две залюбени очи”,през романтиката и платоничната любов ,,ще бъдеш в бяло-с вейка от маслина”. Страст и вдъхновение,вяра и съмнение,ревност и увереност преливат в душата на лирическия герой.Неговите интимни мечти са свързани с непреодолимия копнеж за щастие,красота и съвършенство.Любовта се превръща в единствената спасителна и самопречистваща сила в човешкия живот. В стихотворението ,,Ще бъдеш в бяло” Яворов я представя като възвишена сила,която е плод на най-смелите човешки мечти,и страха на слабите,който не могат да обичат.Всичко е идеализирано,приказно и недостижимо.Любовта е тази,която преобразява живота и го хармонизира,тази която обезсмъртява героите на Яворов. Чувствеността на елегичната ода се постига с палитра от тропи и фигури,който и придават величественост.Инверсията ,,и тогава даже” подсилва смисъла на авторовите думи,че дори и след всичката болка,страдание и мъка,влюбеният е готов отново да се отдаде на любовта,за да се почувства отново жив.Анджамбманът потвърждава силата на влюбения да се бори дори за частица от любовта ,,аз бих намерил и тогава даже/ обломки,от който да създам/нов свят за двама ни,и свят,и храм” ,с която ще поддържа вечно огънят в душата си.,,И нека съсипни се той окаже! “ възкликва влюбеният,за да потвърди относителността в живота и мястото на любовта в него.Душата на лирическия герой е прозрачна,той се възхищава на истинската любов,, и пак ще се обърна просветлен/света да видя в ярък ден “,но също така страда от изгубената и несподелена любов ,,веднъж ли съм съсипван в съсипни”. Текстът е диалогичен,лирическият Аз сякаш пряко се обръща към своята любима,за да изрази своите очаквания.Образът на жената е обожествен ,нежна,красива,мила.Белият и цвят символизира чистотата в човешката душа,красотата в света,истинските чувства,мечтата за постигане на съвършенство,а библиогемата ,,вейката от маслина” превръща любимата във вестителка на доброто и на мира. Сравнението ,,като ангел в бяло облекло” засилва това впечатление като свръхвелика сила на любовта и тлеещата надежда за вечно щастие.Метафорично се показва как невярващият човек се отърсва от колебанията и благодарение на любовта постига така желаното от него душевно равновесие и спокойствие : ,,в невярата тревожна-искам мир.” Любовта е представена като светлината в човешкия живот ,,ще пия светлина”, която озарява дълбоките лабиринти на душата и с ,,лечебни глътки” изкушава всеки да опита от този елексир на живота.Натрупването на думи свързани със ,,светлина” (,,лъчи” , ,,ярък ден” , ,,просветен”) смислово ни въвеждат в идеята на текста от където можем да открием основните мотиви на творбата за споделената и несподелената любов,за съмнението и възхищението.Както и в други свой произведения Яворов изобличава ангелската красота и чистите чувства на жената,което помага за превъзмогване на болката и съмнението.Влюбеният нежно наблюдава своята любима и романтиката го кара да я описва: ,,Ще бъдеш в бяло- с вейка от маслина” , ,,две залюбени очи” ,като единствена и неповторима.Глаголите употребявани в бъдеще време ,,ще разкрия” , ,,ще пия” , ,, ще се разгърна” не прикриват надеждата на героя за един по-красив свят.По този начин романтикът мечтае за бъдещето си с надеждата,че съдбата ще е благосклонна и ,,ТЕ” някога може би ,,ЩЕ” бъдат щастливи заедно. Паралелното разглеждане ясно очертава границите на любовта-щастие и любовта-страдание.Във всеки момент от живота лирическият герой говори за любов, и когато е тъжен, когато е весел,и когато мечтае, и когато просто живее. От изпепелените ,,обломки” на разрушения свят и мрачните сенки на нощта,чрез пречистващата сила на любовта може да се роди един нов свят за влюбените ,, и свят , и храм”. Финалът на творбата звучи оптимистично.Със силата на съзиданиео се сътворява реалността като сбъдната мечта.Светът на злото и ,,съсипните” е преобразуван в рай за влюбените. Любовната лирика на Пейо Яворов се докосва до най-интимните кътчета на човешката душа,открива един необятен свят на човешките емоции и представи,като чертае пътя за духовно извисяване и осмисляне на живота.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen + 13 =