Ще бъдеш в бяло

Един от творците,които изграждат модерната литература у нас е талантливият Яворов. Той е автор на едни от наи-хубавите любовни стихотв. в бълг. поезия.Винаги търсещ отговор на вечните въпроси в човешкото битие- за доброто и злото, за живота и смъртта, за щастието и страданието.Всяка творба на Яворов е свързана със страданието и стремежа към нереалното.Любовната поезия на поета е изпълнена с мечти и лянове,които се отличават в творбата „Ще бъдеш в бяло”. Още в самото заглавие се разкрива образа на жената. Бъдещето време символизира желанието на лирическия герой да сбъдне мечтата си, а белия цвят е символ на нежността и чистотата, невинността и бляна, както и възвишения образ на любимата. „Ще бъдеш в бяло ; – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло…” Маснинената клонка е знак на надеждата ,на ново начало.Лирическия герой мечтае за любов, в която да намери спокойствието, което да осмисли живота му.Яворов изгражда представата за любов-мечта, която няма нищо общо с реалността,нещо което съществува само в мислите му.Любовта в творбата се превръща в символ на мечтаната красота и сбъднатите блянове. В повечето стихотв. на Яворов на преден план се извеждат очите: „…загледан в две залюбени очи. И тих ще пия техните лъчи, ще пия светлина,лечебни глъдки” Аворът вижда в жената нейната душевност и нравственост, а не нейната физическа красота. Вярва, че тези „залюбени очи” ще го накарат да забрави поне за миг страданието и реалността. Сравнява я със светлини и лъчи, които символизират новото и началото на един нов живот,изпълнен с щастие и хармония.Тези „лечебни глъдки” ще го излекуват от страданието и тъмния свят в който живее. „И пак ще се обърна просветлен Света да видя цял при ярък ден.” Щастлив от това,че е създал една нереална любов,която го пренася в нереалността, в приказния свят на любимата.Ще гледа света с други очи „ярък ден”. „И нека съсипни се той окаже! (Веднъж ли съм се спъвал в съсипни, Залутан в среднощни тъмнини?)” Преминал през много изпитания и препядствия,невиждащ пътя към щтастието, лирическия герой го крепи надеждата породена от любимата. В произведението си, Яворов оприличава жената и като духовен храм,като нещо свято и незаменимо.В това съкрално пространство цари спокойствие и хармония. Слад като намира това свое спасение,а именно нереалната и съвършенна жена , тя го дарява с успокоение, любов и надежда, че живота може да е красив и светъл.Той вече е готов да създаде нов свят, който да е само за двамата и този свят ще бъде храм за тях .Там ще запази всичко, за което е мечтал : „Аз бих намерил и тогава даже Обломки, от които да създам Нов свят за двама ни,и свят и храм.” Осъзнал страданието ,като постоянно състояние на човещкия дух , Яворов го преоткрива отново и отново в своята поезия.в стихот. „Ще бъдеш в бяло”той разкрива образа на своята любима,като изразява отношението си към нея. Намира в жената спасение,успокоение и лек в очите и.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen − thirteen =