Щастието и свободата в романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”

Следвайки идеите на Просвещението,Даниел Дефо създава роман,в който човекът и неговия разум са в центъра на художественото изображение.”Робинзон Крузо” е не само интересен приключенски роман,но и носи дълбоки универсални послания,утвърждава модел на човешко поведение,който възпитава и създава самочувствие у човека. Осемнадесетгодишния герой има мечти и амбиции.Той желае да види новото, да пътува,да се докосне до далечни земи.Това поведение е напълно нормално за младежкия му темперамент.Оказва се ,че щастието не идва тогава когато,човек мисли, че го е постигнал.Корабокрушението ще му напомни,че то все още не е намерено и че трябва да продължи да го търси.Оказва се скрито на острова на изпитанията,където героя ще намери своето спасение и ще разбере какво е истинско щастие,но и ще открие значението на пълната свобода. Съдбата решава да постави на изпитание човека като инетелектуално същество,което превръща света около себе си в подреден комфортен дом.Той измисля различни средства с които да приближи до себе си всяко кътче от земята,която населява.Корабът е едно от тези средства,символ на човешката изибретателност,уч и способности.И точно той ще остави своя пътешественик на място ,където цели 28 години той трябва да доказва себе си ,и възможностите на цивилизацията.Двадесет и осем години са период на живота ,който при нормални обстоятелства включва раждането,детството ,юношествето и личносттното израстванена всеки човек.Това е времето от човешкото развитие ,в което се преминава от опозноването на света ,видян презе богатото въображение на детето да мечтателността и търсенето на верния път към щастието.Затова и Робинзон пременава стъпка по стъпка през същите етапи па време на престоя си на острова,пречепени през желанието му за биологично оцеляване. Героят неусетно се превръща във философ,който дава мъдри житейски съвети и уроци на сам на себе си.И сякаш през цялото време търси обяснение на вечни въпроси,ненамерили никога конкретно определение-например какво е щестието.Неизбежно се стига до осмислянето на този въпрос още с озоваването му на непознатата земя. Фактът ,че остава жив е предпоставка за оптимизъм и героят го осъзнава много добре.”Изхвърлен съм на един ужасен необитаем остров,без всякаква надежда за избавление.Обаче останах жив ,а не се удавих като всичкитеси другари от кораба.”Затова на Робинзон не му остава да избира дали да живее илида умре.С това решение се е справил Бог.След като му е отредил да живее ,човекът трябва да изградисвоя нов живот,за да изпълни Божията воля и да докаже на себе си ,че не само ще издържи житейския си изпит,но и ще се опита да открие смисълана човешкото щастие. Лишен от обществето което би могло да му помага или затруднява,корабокрушенецът разполага само със себе си и благодата на природата.Оказва се ,че това не е малко,защото макар да му липсват средствата на цивилизацията ,те са там в неговото съзнание,в неговия разум.Чрез този огромен запас той карадивата природа да му се подчини и да „работи” за него.Така героят се явява посятото семе на цивилизацията сред дивото пространство.За да направи волята свой съюзник ,той трябвада има силна воля,да вярва в собствените си способности.Най-важното да се убеди ,че щастието не е непременно нещо възвишено,трудно постижимо и задължително материално.То може да се открие и в най-дребните неща „…започнах да усещам колко щастлив бе животът ,който водех сега,независимо от окаяното си положение,в сравнение с греховния,презрян и отвратителен живот ,който бях водил в миналите дни” В борбата за оцеляване заселникът се превръща в откривател на отдавна познати за цивилизацията неща.Подобно на прометей,той трябва да открие огъня,но не от боговете,а по най-първобитен начин,трябва да си осигури храна чрез ловуване,да си съгради дом и елементарни условия за живот,да се облече,да произвежда реколка,да гледа животни,което е знак че се е примирил ,че ще остане дълго на острова.Той върши неща,които вероятно никога не е вършил в цивилизования свят,и разсъждава върху неща ,върху които не е мислил никога.Строителя на новия живот осмисля всеки свой ден:ако не работи –размишлява,ако не размишлява –работи.Но като на всяко човешко същество ,доминиращо чувство е носталгията ,по изгубения дом, по родителите и изгубения живот.Сега те му липсват повече от всякога. Той е заобиколен от самота и неизвестност,но притежава най-голямата човешка ценност-свободата.Господар и роб едновременно,Робинзон трябва да докаже,че имайки време ,човек може да преодолее и най-непреодолимото:”…и в най-бедственото положение на света човек може винаги да намери нещо,което да му донесе утеха”.Героят е избранник на съдбата,той разбира,че не отчаянието ,а надеждата и радостта трябва да владеят съзнанието му.Имайки свободата да размишлявя,да действа,да изибретява,да мечтае и изпробва,той открива,че съдбата не е срещу него,а с него,защото онзи който е мечтал за богатство сега има в ръцете си цял остров,господар е на един малък свят.Той осъзнава,че пустош и самота не винаги значат отчаяние и безнадежност:”…стигнах до убеждението ,че е възможно да съм вного по-щастлив в пустоща и самотата,отколкото бих бил при всяко друго положение другаде по света….” Като че ли доволен от проявите на своя герой,Даниел Дефо му изпраща друго човешко същество,но различно –диво като самата природа.Петкан ще трябва да бъде опитомен,образован,и приобщен към бога и културата на своя спасител.Така както Робинзон се е радвал когато е посял и ожънал,така сега ще изпита задоволство от културното си влияние над дивака.Това е последната му стъпка към намирането на щастието.Едва слад като е прекарал години без човешки говор и приятелски разговор ,той разбира огромното значение от присъствието на себеподобен ,от общество.Петкан сякаш е онтово намерен остров,който го спасява не от водната стихия ,а от дългогодишната самота:”нямам жива душа , с коята да разговарям или която да ме утешава”.Така че намирането на другар се явява кулминацията в изживяването на човешко щастие на самотен остров. Започнал новото си битие само с нож,лула и кутия тютюн,героят на Даниел Дефо,благодарение на оптимизма си ,упоритостта и трудолюбието си ,създава един нов свят с подходящи условия за пълноценен живот.Създава оазис на щастието ,родено от свободата на индивида и творческите му способности.Затова корабът трябва да се появи ,за да вземе изгнаника,оставен двадесет и осем години да доказва човешките способности,и да го върне в лоното на цивилизования свят.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − twelve =