“Шинел” на Гогол

Николай Василиевич Гогол е сред писателите, които принадлежат към т. нар. “натурална школа” в Русия през 30-те години на XIX век. Това е реалистично направление в развитието на руската литературна мисъл, което интерпретира социалните контрасти при художествено изображение на действителността.Образът на “малкия човек”, характерен за писателите от “натуралната школа”, поставя проблема за антихуманността на руското общество. Социалните условия за живот изолират и сякаш “изхвърлят” извън условната “рамка” на времето обикновения човек. Той е незначителен и “малък”, без стойности и значение за обществото и затова никой не забелязва неговото съществуване. Сякаш никога не се е раждал и не го е имало. Трагично е “пренебрежението” на времето към подобен род хора. Такъв е героят на Гогол – Акакий Акакиевич Башмачкин от повестта “Шинел”.Чрез неговия образ ,Гогол разкрива трагичната участ на човека в един абсурден,неприютен и жесток свят,който обезценява и унищожава човешката личност. На пръв поглед сюжетът на повестта е семпъл:беден и незначителен чиновник превръща в смисъл на своя живот желанието да си ушие нов шинел.С много усилия осъществява мечтата си,но още първата вечер той му е откраднат.Опитвайки се да получи съдействие от висшестоящите,чиновникът се сблъсква с тяхното безразличие,бездушие и грубост.Всичко това го довежда до трагичен край-той умира.Но след смъртта си злощастният писар не намира покой.Неговият призрак скита из града и отново в Петербург се възстановява обичайният ред.Реално и фантастично,истинско и абсурдно се преплитат,свободно сменят местата си,като че се изравняват,създавайки страшна картина на дехуманизация,пошлост и жестокост.Несъвършеното устройство на обществената система превръща хората в жалки и назначителни.Защото не само смачканият от живота,незначителен писар Акакий Акакиевич,търпящ подигравките на другите и примирил се със своето безсмислено,самотно и унизително съществувание,е жертва на всесилната бюрокрация и всевластния обществен ред.Всички хора са подчинени,зависими,страдащи.Нещо повече-те взаимно се нараняват и унизяват в името на този ред.Неслучайно във въведението на повестта авторът разказва случката на един капитан,подал жалба срещу окарикатуряването му в едно съчинение,отъждествявайки себе си с държавността,свещена за него:”…в което той излагал ясно,че държавните постановления загиват и неговото свещено име се споменавало съвсем напразно”. В тези думи е ясна аналогията с текста на Библията,в който на вярващите се забранява да произнасят напразно името на бога.Бюрократичният ред е добил функцията на Бог на земята.Той регулира и направлява живота на хората,необвързан с определени ценности или отделни лица,добил в своята абстрактна всевластност измеренията на абсурдност.Защото сякаш са се преобърнали представите и стойностите-създаден,за да оптимизира и хармонизира живота на хората,общественият ред се е превърнал в единствена ценност и подчинява хората на собственото си функциониране.Затова съдбата на всички-и мачканите,и мачкащите,е съдба на жертви.Абсурдният студен и антихуманен свят е сложил своят отпечатък върху духовността и всички:”Важното лице” репетира вкъщи пози и жестове,отговарящи на неговата важност.всичко това говори че в този абсурден свят не се гледат реалните качества на човека,а само неговата социална роля.Дребният началник на бюро нарежда да оградят стаичката му със стени и поставят двама лакеи,за да отварят тържествено вратите,сякаш вътре стои царствена особа. В скованото от душевен студ общество топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.Младият колега,който участва в подигравките и грубостите над Акакий Акакиевич,проумява колко ужасна е човешката участ в този груб свят. Главният герой е човек,обиден от съдбата.Още при рождението му трудно се ориентират какво име да му дадат-наричат го на баща му,което от своя страна не позволява на героя за в бъдеще да се издигне по-високо в обществената стълбица- цялата фамилия се били обущари,следователно,с това име той няма как да се издигне на горе,да бъде нещо повече,отколкото са били близките му.Не е известно как със своите ограничени умствени възможности става чиновник.Неговата задача е да преписва служебните бележки и самият той се превръща в пишеща машина.Съдържанието на преписаното не го интересува.Това е единственото,което му носи наслада и удовлетворение.Но дори отношението към думите се проявява ограничеността на героя-той използва предимно предлози,наречия и частици,които нямат никакво значение.За него е много трудно да променя глаголното време и лицето на докладите,които преписва.Не може да преодолее тази трудност.Неговото усърдие в службата се възнаграждава с малко повишение. Естествено,че за околните той е обект на ирония т.е. комична личност.Комичното се подсилва и от външния му вид”нисък на ръст,малко сипаничав,малко червенокос,малко дори недовиждащ,малко плешив,с бръчки по двете бузи и с цвят на лицето,както се казва,хемороиден…” Но главният герой буди най-силно съчувствието на читателя може би затова,че въпреки мизерното си съществуване запазва своето благонравие.Той дори не осъзнава колко жалък е животът му.Чрез неговия образ Гогол постига обобщение за съдбата на малкия човек,безпомощен и духовно обезличен от социалната нищета.Незабележим,пренебрегнат,беден и незначителен,той често е жертва на грубостта на колегите си,но не само че не им се противопоставя,а с думите си:”Оставете ме,защо ме оскърбявате?”,чрез които рядко се опитва да се защити,буди жалост.Самият Гогол не усмива героя си- иронизацията идва от околните.Целта на писателя е да предизвика състрадание,да трогне читателя с картината на човешкото унижение.От друга страна той иска да събуди чувства към всички нещастни.Всъщност Акакий е добродушен човек.Той е трагичен образ,защото носи доброта,а не намира щастие в живота.Писателят съпоставя двата свята:гордите,високопоставените,заможните,а от друга страна унижените и оскърбените,които носят благородни сърца,на никого не пречат,но искат да живеят.Повестта вълнува именно с умението на Гогол да защити обикновения човек и да го противопостави на присмехулниците,които за писателя са горди,надменни,безсърдечни Обезсмислянето на живота на Акакиевич е причината за това желанието за притежаването на нов шинел да се превърне в цел на живота му. Трагичното идва от неговото финансово положение-той е изключително беден човек.Носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, че не може да се различи цвета му.Дори шивачът,който се представя като негов приятел,го насочва да си купи нов шинел.Съдбоносна роля за живота на героя играе петербургският студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за ново палто, въпреки мизерната си заплата. Акакий Акакиевич дълго време събира пари за новата дреха. Пести от вечерите си и дори от свещта,което оказва лошо влияние върху физическото му състояние и следователно повлиява и върху смъртта му малко по-късно.Дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. Денят,в който го получава,е най-щастливият в живота му”Всеки миг от минутата той усещаше,че не раменете му има нов шинели дори няколко пъти се усмихна от вътрешно удоволствие”. За него това палто става неразделна част от живота му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Сътворяването на дрехата променя и дребния чиновник.С нея той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. Човекът и палтото са неразделими: шинелът е равен на живота на Акакий Акакиевич, нещо повече, той е залог за живота му и кражбата на така изстраданото палто се превръща в кражба на живота му.В абсурдността на това изравняване на вещите и хората Гогол постига силно внушение за дехуманизация на света.Героят привлича вниманието на колегите си единствено когато идва на работа с новия шинел,едва тогава те за първи път го канят да се повеселят заедно.Когато му го открадват,те му съчувстват и събират пари,за да му помогнат.Новият шинел като че ли дава достойнство,значение,важност на невзрачния,безличен и незначителен чиновник.Веднъж добил значение,Акакий Акакиевич веднага е наказан.Посланието на автора е:“малкия човек”няма право на достойнство и затова шинелът му е откраднат от разбойниците още същия ден. Главния герой е решен на всяка цена да се бори докрай и да си върне шинела,затова се насочва към правосъдието.На сюжетно равнище сблъсъкът се изразява най-остро между Акакий и “важното лице”.Не може да виним за всичко,което се случва на главния герой, “важното лице”-не той го е направил толкова дребен и незначителен,не той е откраднал шинела му.Той само отказва да помогне в търсенето на справедливост.Но му отказва не защото с това ще накърни някое свое благо,напротив.Отказва му,защото редът постановява да се държим с малките и незначителните така,че те да си знаят мястото.И “важното лице” и “малкият човек” са съвършено еднакви “тухли в стената”,в която всеки може да си блъска главата,ако тръгне да търси правото си.Проблемът не е в това,че генералът е зъл и бюрократ.Проблемът е че съществува стена,която превръща някои хора във “важни лица”,а други в “малки човеци”. Усилията да накара бюрократичната машина да го защити са напразни.Той е безсилен в тази жестока и бездушна реалност,обезценила отдавна човешката личност. Душевната мъка на Акакий продължава.От неговите силни преживявания,че никой не го разбира,никой не му помага,заболява и умира.Никой не знае за смъртта на Акакий.Генералът се досеща за посещението,трогва се и го търси,но Акакий е скромно погребан.Затова Гогол намесва фантастичното чрез абсурдното му възкресение.Мъртвият герой се връща в Петербург и сам започва да сваля чуждите шинели.Сега от него се страхуват всички,както той преди:”Ала ужасът на важното лице мина всички граници,когато той видя,че устата на мъртвеца се изкриви,облъхна го със страшен мирис на гроб и изрече тия думи:А!Ето те и тебе най-сетне!Най-сетне аз тебе такова,те хванах за яката!”…Клетото важно лице насмалко не умря” Човешкото достойнство на героя е реабилитирано,той отмъщава за всички преживени унижения и оскърбления приживе.Социалната система,унищожила живота му,е наказана и победена в мистичния ми втори живот.Така чрез фантастичното Гогол засилва изобличението на несправедливостта е съществуващата реалност. Абсурден,жесток и страшен е светът в “Шинел”.Той трагично предопределя участта на хората,принизявайки достойнството и унищожавайки духовността на човека,и превръщайки живота в жалко и безсмислено съществувание.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 + eight =