“Шинел” – Гогол

Гогол изгражда творбата си “Шинел” като постоянно преминава от комично в сериозно и обратно. “Шинел” е високоморално и дълбоко поучително произведение. Изобразява се безпомощен чиновник под тежестта на бюрократичната машина и на насилието. Цялостната композиция на творбата може да се определи като гротеска. Трагичното в творбата се открива в съдбата на Акакий, който не знае как да се защити и да потърси правата си. А комичното е породено от описанието на външния вид на героя, неговата умствена ограниченост и отношението на околните към него. Още с раждането си Акакий Акакиевич е пренебрегнат от съдбата си и няма собствено име. Живота, който води Акакий е студен и бездуховен. До някъде се осмисля от нищожната работа, която извършва-да преписва документи. Той няма приятели и малко общува, служи си “най-вече с предлози, с наречия и най-сетне с частици, които нямат абсолютно никакво значение”. Хората около него постоянно му отправят подигравки. Едно от комичните неща е външния вид на бедния човек. Той има само един много овехтял шинел, което е причина за нападки. Но виновен ли е Акакий, че се е родил беден и съдбата не е благосклонна към него. Един ден Акакиевич със силна тревога открива, че се нуждае от нов шинел. Старият му бил изпокъсан, с увиснали кръпки и не можел да го предпази от жестокия студ. Но за да си позволи нов шинел трябва дълго време да спестява от всичко възможно. Дори решил като се прибере в къщи да се преоблича с халат, за да не дава пари за пране на бельо. Той си наложил още много ограничения, но представата за нов шинел го ощастливявала. Постепенно в творбата се преплитат трагични и комични моменти. Мисълта за нов шинел сякаш го съживява и пробужда от дълбок сън, поражда у него безкрайна радост. Акакий отива на работа с новия си шинел със самочувствие и хората около него променят държанието си, дори леко му завиждат. Гогол не е безразличен към героя си , защото е писател хуманист. Той винаги е бил защитник на онеправданите. Трагичното идва много скоро, когато новият му шинел е откраднат. Това го принуждава да облече отново стария шинел и да бъде обект на подигравки. Той не успява да намери думи да обясни на генерала как е бил нападнат от разбойници и правдата остава не въздадена. “Големият човек” грубо изгонва беззащитния Акакиевич и мъката му остава не излекувана. Генералът не успява, а и не иска да вникне в душевното състояние на човека и остава безсърдечен, незаинтересован от чуждата болка, а само от собственото си благополучие. Душевната мъка на Акакий расте с всяка изминала секунда, той се разболява и умира. Това е трагичният завършек на героя. Но въпреки това фантастичният край на творбата придава и лек комичен характер. Гогол е засегнал една вечна тема за бедния човек в големия град. Показва нещата такива, каквито са от страната на по-маловажните в обществото. Чрез смесването на трагично и комично прави творбата си интересна, въпреки простия сюжет. Целта на автора е всеки да разбере “колко много безчовечност има у човека, колко много свирепа грубост се крие в изтънченото, образовано висше общество и о, Господи, даже у човека, когото светът смята за благороден и честен”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 + fourteen =