“Шинел” – анализ

Световноизвестната повест на Гогол “Шинел отразява затворения микрокосмос на Петербург през 30-те години на 19 век. Описвайки съдбата на главния герой – дребния незначителен чиновник Акакий Акакивич, авторът отрича грозотата и антихуманността на старото руското общество. Акакий Акакиевич принадлежи към света на унизените и оскърбените. Неговият духовен свят е малък, а човешкото му достойнство-ограбено. Човекът липсва, но символът мнимо присъства. Ирационалното се проявява в момента, когато шинелът започва да действа вместо него. Призракът на “възкръсналия” извършва кражби, като дръзко смъква шинелите на минувачите, в това число и на “високопоставеното лице”, което се е отнесло бездушно към неговото нещастие. Различните щрихи към картината, част от която е и Акакиевич, допълват неговото жалко чиновническо битие. Дребен началник на бюро нарежда да оградят стаичката му със стени и поставя двама лакеи в ливрея, за да отварят тържествено вратите, сякаш вътре седи царствена особа. „Важното лице” репетира в къщи пред огледалото пози, жестове и интонации, за да си придаде необходимата за длъжността му важност, защото в противен случай ще се наруши установеният ред и йерархия. Тези детайли представят един абсурден свят, в който реалните качества на човека са поставени на заден план, а на преден изпъква само неговата социална, бюрократична роля. Нещо повече, колегите на А.А. непрекъснато го подиграват за неговата нищожност. Оказва се, че всички хора, независимо дали са нищожни чиновници, или пък изпълняват ролята на „важното лице”, са подвластни на една и съща неумолима преса – бюрократичния ред на държавата – Бог. Те враждуват помежду си, погубват се един друг, но в отношението си към системата всички те са равни. Дори и началниците, които мачкат „малкия човек”, са също така зависими, както и незначителните им подчинени. Хората в този свят се сблъскват и унищожават в името на реда, 7.а не в името на някакъв собствен интерес. Дребен чиновник с абсолютно празен живот, А.А. не може да върши нищо друго, освен да преписва чужди документи и да намира единствената си радост само в съвършенството на преписването. Унизителното и мизерно съществуване, което героят води, му пречи да осъзнае своята безличност и нищожество. Понасяйки ежедневно подигравките на своите колеги и безцеремонността на своите началници, той е смачкан, нещастен, лишен от истински пълноценен живот. Затъпяващата писарска работа е притъпила съзнанието му; честолюбието му е пренесено изцяло в любовта към буквите и към преписването:”виждаше навсякъде своите чисти, изписани с равен почерк редове”, а вечер заспива в стаичката си “предварително усмихнат от мисълта за утрешния ден: утре бог пак ще му изпрати нещо за преписване”. Ушиването на новия шинел става смисъл на жалкото му съществуване и сякаш изцяло го преобразява. Животът му се изпълва с ново съдържание. Променя се самочувствието и в известен смисъл характерът му: ”Той стана някак по-жив, дори характерът му се затвърди като на човек, който вече е намерил и си е поставил някаква цел….Понякога в очите му пламваше огън, в главата му се мяркаха дори и “най-дръзки и смели мисли: дали наистина да сложи бялка на яката”. Кулминационният момент в нравствената градация на пробуждането на човешкото е ушитият шинел, който обаче скоро е откраднат. Единственият изход от унизителното положение, в което се намира човекът, е отмъщението на призрака на Акакий Акакиевич, който броди из града и краде шинелите на гражданите. До момента, в който негова жертва не става „важното лице”, което грубо му е отказало помощ. Акцентът пада върху тайнствените и мрачни ходове на съдбата, която принуждава човека да търси единствения начин за отмъщение чрез нереални превъплъщения. Мотивът за излезлия от гроба мъртвец, който се връща на земята, за да отмъщава, е популярен в романтическата литература. Подходът, избран от Гогол, се обляга в голяма степен на тази литературна тенденция. Новият тип герой, въведен от автора, за разлика от романтическия герой, не се опълчва срещу реда. У Акакий Акакиевич и „важното лице” липсва усилието за разкрепостяване на личността от догмите на обществения ред, но е налице желанието да живее достойно, според разбиранията си. Колкото и нищожен да е Акакий Акакиевич обаче той все пак си има някакъв свой свят – съвършеното преписване го радва. Преписвайки чуждите писма със своя красив почерк, без да допусне нито една грешка, той е намерил себе си. Там се чувства добре. Трябва ли да го презираме заради нищожността на неговия свят? Няма ли той също право да получава уважението на обществото? Това е и формулирането от Гогол на новия хуманитарен проблем – обществото трябва да даде възможност на всеки, дори и на най-незначителния свой член да живее достойно. Не всеки е способен да бъде романтичен герой, но това не означава, че трябва да бъде тъпкан като нищожна буболечка. Напротив, всеки човек, макар и с ограничени способности, трябва да отстоява най-доброто, което носи в себе си и да се бори за своето място в живота. Животът на А.А. с изпитанията и смъртта на героя, наподобява житие на герой-мъченик, който възкръсва, за да възстанови правдата. “Шинел е повест не само за унижението, но и за възраждането и за неунищожимостта на човешката личност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 + one =