“Шестоднев” – Йоан Екзарх

„Шестоднев” от Йоан Екзарх е своебразна енциклопедия за средновековния човек.В славянските литератури това е единственото компилативно съчинение,изцяло посветено на сътворениео на света и неговото устройство.Йоан Екзарх представя създаването на неживата материя и появата на растенията и животните.Описва подробно частите на човешкото тяло,говори за звездите,за реките и моретата,за слънчевата светлина и ветроветв,представя различните видове създания,прородните явления,дори за пръв път в българската културатои дава сведения за зодийте,почерпани от съчиненията на византииските писатели Йоан Дамаскин и Василий Велики. С това свое произведение Йоан Екзарх отговаря на вечните въпроси,които вълнуват човека:Как е създадеб светът?Как са се появили звездите и планетите?Какво представляват небесните тела?Как са произлезли расенията и птиците?Защо са различни?Как се е появил човекът?Каква е неговата роля? Отгoвoрите,които Йоан Екзарх,са изцяло в духа на средновековното мислене.Според християнските представи Бог е единствен създател на света.Тъи като всичко е дело на единния промисъл,всички негови елементи с в хармония.За разлика от човека Бог твори от само себе си,само чрез волята си,без да се нуждае-както отбелязва Йоан Екзарх-от „сечива” или „материал”,защото в него е въплътен основният творчески принцип:”Това,което за занаятчията са предметите и инструментите…-за Бога това е волята.”Следвайки общоприетотохристиянско схващане,Йоан Екзарх внушава идеята,че тъкмо способността да твори от нищото,да създаде субстанцията,е основната разлика между Бога и човека,които твори,като заема материал от Божието творение. Задачата на „Шестоднев” е да разтълкува библейския разказ,да изясни и осмисли юдейско-християнския наратив(разказ)за сътворението на света и човека.Разказът от първа глава на книгата Битие е пестелив и кратък,затова множество средновековни писатели се наемат да тълкуват по-подробно казаното в нея,превръщайки по този начин библейския космогоничен мит в християнска философия.В този смисъл творбата „Шестоднев” на Йоан Екзарх утвърждава християнския възглед за света в българската култура.Тя оформя представите за устройството и пораждането на всичко,което е заобикаляло средновековния човек.Трябва веднага да кажем ,че „Шестоднев” не е написан за обикновения човек,тои е предназначен за образования кръг на Симеон,както и за новосъздаващото се българско духовенство. Следваики библейския разказ,Йоан Екзарх поделя творбата си на шест философски беседи(слова) и го снабдява с пространно въведение(пролог),посветено на Симеон.Тук авторът прави разграничение между начина ,по които твори Бог(сам и само чрез волята си),и начина,по които твори човекът(като заема материал и образец от Божието творение и във взаимопомощ с другите хора).Накратко и с присъщата за средновековния писател скромност Йоан Екзарх изяснява метода на своята работа-той посочва,че неговият „Шестоднев” не е изцяло оригинална творба,а компилация,при която тои е използвал трудовете на средновековните византийски мислители.Можем да уочним-това са Йоан Филопон,Йоан Златоуст,Севериан Гавалски и най-вече „Шестоднев” на Василий Велики. В първото слово Йоан Екзарх разяснява как светлината е отделена от изначалния мрак и как Бог сътворява материята от нищото,а след това изгражда земята и небето.Подобно на всички докоперникови представи за света,Земята е преставена като неподвижна материя,като център на Вселената,около койти са структурирани останалите небесни тела,които са създадени едва през четвъртия ден на сътворението.Второто слово показва сътворяването на водите и на видимото небе.В трета беседа Йоан Екзарх показва как от вече създадените води се обазували водните басейни,морето и как с отдръпването на водата от определени места се създава сушата.Втази част е представена и появата на растенията върху земята.Вследващото слово се показва възникването на небесните светила,Слънцето и Луната,в петото слово-пораждането на животинските видове,а в шестото-венецът на творението,човекът.Йоан Екзарх отбелязва: „Светлината показва всичко съществуващо,а човекът е светлината на този свят.”Тои представя човека като разумна одухотворена сила,която може да осветли,т.е. да види и осмисли останалите елементи на света.Още преди Ренесанса,през Античността и Средновековието на човека се гледа като на най-съвършенното Божие творение.В света отделните части са в йерархия и хармонично съответствие-така обществото,ръководено от умен и справедлив владетел,е умален образ на микрокосмоса,в който властва човекът.йоан Екзарх прокарва този паралел,като включва в последната глава на своето съчинение едно описание на царскоя двор,царя и болярите,за да представи по-ясно мисълта за човека като висше творение.Нищо в Божието творение не е неразумно или излишно.Тази идея е прокарана с такава последователност,че дори когато говори за човешки гърди,Йоан Екзарх посочва ,че при жените те са ,за да се откърмят децата,а при мъжете за украшение на тялото. „Шестоднев” е написан от гледна точка на човека,който полага себе си в центъра на света и вижда своето съществуване в разумната перспектива и божественото предначертание.Макар далеч надминати от съвременната наука ,отговорите,които Йоан Екзарх дава на вечните въпроси,ни връщат прелестта на един въображаем,но хармоничен,разумен и прекрасен свят.Тези отговори може би звучат странно на съвременния човек,но не бива да забравяме,че те са хуманистичното утешемие на помъдрялото човечество-което подобно на пораснало дете се стреми да вижда смисъл в творението и отказва да приеме злото като част от света.Те са и хуманистичната надежда,че сам съвършен,човекът е част от едно съвършено творение,дело на единен промисъл.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven + 2 =