“Шестоднев” – Йоан Екзарх

Шестоднев от Йоан Екзарх е своебразна енциклопедия за средновековния човек. То е филосовско съчинение с естествено научно съдържание. „Шестоднев” е тълкувателна проповед. Произведението има разяснителен характер. Природонаучната линия на изображение в творбата дава на средновековния човек конкретни знания за устройството на природата. “Шестоднев” съдържа значителен обем понятия и характеристики от областта на естествознанието – ботаника, анатомия и обогатява бедния откъм научни термини и абстрактни философски понятия старобългарски език. Светото писание дава отговор на всички въпроси, интересуващи средновековния вярващ. Поради своя енциклопедически характер и богато научно съдържание эа времето си това съчинение е било широко раэпространено чреэ много преписи. Най-старият препис, от 1263, е направен от Тодор Граматик в Света Гора, сега се паэи в Москва. В Слав янските литератури това е единственото компилативно съчинение,изцяло посветено на сътворениео на света и неговото устройство. Първият автор на Шестоднев е Василий Велики (ок. 330-378). Неговият Шестоднев, композиран в 9 слова, слага началото на дълга традиция. С авторитет се ползва и Шестодневът на Севериан Гавалски (неизв. – 415 или 430).Шестоднев не е написан за обикновения човек,тои е предназначен за образования кръг на Симеон,както и за новосъздаващото се българско духовенство. Творбата има стройна и ясня композиция. Състои се от един Пролог и шест слова, които разказват за шестте творчески дни на Бога . От Прологът става ясно, че творбата е посветена на (и вероятно поръчана от) княз Симеон. Накратко и с присъщата за средновековния писател скромност Йоан Екзарх изяснява метода на своята работа-той посочва,че неговият Шестоднев не е изцяло оригинална творба,а компилация,при която тои е използвал трудовете на средновековните византийски мислители. Компилацията- съчетаването на части от текстове с раэличен проиэход в нов текст, е бил основен похват преэ средновековието. Единствено Прологът е оригинална авторска част на Йоан Екзарх от целия Шестоднев. В него е дадено обяснение за начина на събиране и подреждане на света. Следваики библейския разказ,Йоан Екзарх поделя творбата си на шест философски беседи(слова). Тук авторът прави разграничение между начина ,по които твори Бог(сам и само чрез волята си),и начина,по които твори човекът(като заема материал и образец от Божието творение и във взаимопомощ с другите хора). Според неговото убеждение единственият истински съэдател е бил Бог, а хората могат да бъдат само посредници в общуването между човечеството и Бог. За разлика от човека Бог твори от само себе си,само чрез волята си,без да се нуждае-както отбелязва Йоан Екзарх-от сечива или материал,защото в него е въплътен основният творчески принцип:Това,което за занаятчията са предметите и инструментите- за Бога това е волята.Следвайки общоприетотохристиянско схващане,Йоан Екзарх внушава идеята,че тъкмо способността да твори от нищото,да създаде субстанцията,е основната разлика между Бога и човека,които твори,като заема материал от Божието творение. Самият Екэарх описва творческият процес чреэ един от любимите му похвати- раэгънатото сравнение. Той уподобява себе си на бедняк, в сравнение с богатите си учители, от чиито текстове той эаема, той не пропуска да подчертае, че адресатът на цялото му усърдие е владетелят. Но кой владетел? На пръв поглед това е Симеон- първият между царете, на когото Екэарх посвещава трудът си. Но едновременно с това той се обръща и към небесният владетел – Бога. При това видимият човешки свят е обраэ и подобие на отвъдния. Йоан Екэарх има предвид на първо място Бога и едва след това неговия эемен эаместник- Симеон. Средновековното схващане эа съответствието между эемния и небесния град обхваща всички аспекти и нива на йерархичната им органиэация. В пирамидална структора са раэположени – горе – Бог, долу – цар, под и околу него са горе – небесните войнства начело с архангелите, долу- армията начело с болярите. Така целият видим свят е огледален обраэ на Божието царство. В първото слово Йоан Екзарх разяснява как светлината е отделена от изначалния мрак и как Бог сътворява материята от нищото,а след това изгражда земята и небето. Подобно на всички докоперникови представи за света,Земята е преставена като неподвижна материя,като център на Вселената,около койти са структурирани останалите небесни тела,които са създадени едва през четвъртия ден на сътворението.Второто слово показва сътворяването на водите и на видимото небе.В трета беседа Йоан Екзарх показва как от вече създадените води се обазували водните басейни,морето и как с отдръпването на водата от определени места се създава сушата.Втази част е представена и появата на растенията върху земята.В следващото слово се показва възникването на небесните светила,Слънцето и Луната,в петото слово-пораждането на животинските видове,а в шестото-венецът на творението,човекът.Йоан Екзарх отбелязва: Светлината показва всичко съществуващо,а човекът е светлината на този свят.Тои представя човека като разумна одухотворена сила,която може да осветли,т.е. да види и осмисли останалите елементи на света.Още преди Ренесанса,през Античността и Средновековието на човека се гледа като на най-съвършенното Божие творение.В света отделните части са в йерархия и хармонично съответствие-така обществото,ръководено от умен и справедлив владетел,е умален образ на микрокосмоса,в който властва човекът.йоан Екзарх прокарва този паралел,като включва в последната глава на своето съчинение едно описание на царскоя двор,царя и болярите,за да представи по-ясно мисълта за човека като висше творение.Нищо в Божието творение не е неразумно или излишно.Тази идея е прокарана с такава последователност,че дори когато говори за човешки гърди,Йоан Екзарх посочва ,че при жените те са ,за да се откърмят децата,а при мъжете за украшение на тялото. Шестоднев е написан от гледна точка на човека,който полага себе си в центъра на света и вижда своето съществуване в разумната перспектива и божественото предначертание.Макар далеч надминати от съвременната наука ,отговорите,които Йоан Екзарх дава на вечните въпроси,ни връщат прелестта на един въображаем,но хармоничен,разумен и прекрасен свят

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 − eighteen =